ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 67, 1991 г.
Един старозагорец на път за Харвард
ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО, ЗА ДА УСПЕЯ
Не са много българските момчета и момичета, които тази есен ще тръгнат към западни учебни заведения, още по-малко към такива реномирани, като Харвардския университет. Двама са щастливците, успели да прескочат летвата, и единият – за наша радост, е старозагорецът Пламен Русев. Кой е той? Едно обикновено момче, с разностранни интереси и богата култура, със своя позиция за нещата от живота. Лъчезарно, общително, интелигентно.
-Мислил ли беше някога, че ще имаш редкия шанс да учиш в университет като Харвардския?
-Още когато започнах езиковата гимназия, имах усещането, неосъзнато дори, че трябва да уча в чужд университет. И мислех, че това ще е Московският. Не знам защо, но бях убеден, че само така ще постигна един по-широк поглед върху нещата и ще натрупам повече опит и повече култура. Затова се захванах да науча английски – това бе първата ми цел. Постигнах я благодарение на гимназията.
-Как стигна до идеята да опиташ в американски университет?
-Съвсем случайно. Миналото лято бях в София и научих, че мога да отида в американското посолство и да получа информация за учебните заведения в САЩ. Заварих там много като мен, които се взираха в разни проспекти и каталози. Скоро разбрах, че имам нужда от съвет. Пътят ми към д-р Линди Райстрьом не беше кратък, но тя ми помогна като никой друг – препоръча ми шест колежа, най-подходящите за моите интереси. Кандидатствах в три от тях и в още осем, които аз избрах.
-Кандидатстването в западни висши учебни заведения коренно се различава от кандидатстването в нашите. Трудно ли беше за теб преодоляването на тестовете?
-Тест „Тойфел“ преценява само езиковото ниво, т.е. моите знания по езика. Тест „САТ“ има езикова и математическа секция. Тест „Тойфел“ не ми създаде проблеми – 84 на сто от всички, които са го преминали заедно с мен, са го направили по-лошо от мен. При „САТ“ езиковата секция ми беше трудна – не се срамувам да си го призная. Това е тест само за американци. Оказа се, че съм разработил езиковата секция по-добре от 68 на сто от кандидатите, а математическата – по-добре от 78 на сто, секцията по стандартен писмен английски – от 89 на сто.
-Доста е своеобразен начинът на класиране…
-Да, но той веднага ти дава ясна представа къде си, какви са възможностите ти.
-На 4 април ти получи телеграма от Харвард. Как се почувства?
-Исках го и не го вярвах! това беше първото ми известие – най-важното, най-хубавото. След него дойдоха известия, че съм приет в Чикагския университет, в колежите „Билойт“ и „Манхатън-вил“. В два колежа не ме приеха, в пет бях в резервите. Правилото в Америка е: всеки университет си избира кандидатите, всеки университет търси различни качества у бъдещите си възпитаници.
-Но ти също имаше рядката възможност да избираш – защо предпочете Харвард?
-Защото предлага пълна издръжка. В този смисъл нямах много варианти за решение.
-Ти вече тръгваш, но за времето от април до сега ти научи доста за онова, което те очаква в Америка. Научи го от няколкото пакета и писма, получени от университета. кое е най-интересното според теб?
-Може би тестът, който трябваше да попълня, за да ми изберат най-подходящия съквартирант, своеобразен тест за моите навици и интереси, за предпочитанията ми. Нещо подобно изпратих и за да ми изберат семейството, което ще ми бъде нещо като настойник през тези години – ще гостувам в празнични и почивни дни, ще ме въведат в кръга на своите приятели, изобщо – ще ми помагат по-бързо да опозная хората и живота там. Информираха ме за още много неща, но мисля ще е интересно за моите връстници да научат дори само тези две: първата седмица на септември ще работим общинска работа – така я наричат в писмото. Тя се състои в строителство в центъра за възрастни хора инвалиди, в засаждане на цветна градина в жилищен район за хора с ниски доходи и в обновяване на употребявана мебел за бедни семейства. Втората седмица – от 7 септември, е седмицата на зайците. Предлага ни се изключително богата програма за въвеждане в академичната и обществената атмосфера на университета чрез срещи с президента на Харвард и кмета на Кеймбридж, срещи с преподаватели и студенти, с представители на политически, религиозни и културни организации, с известни политици, дипломати, артисти, музиканти.
-Всичко, което разказа, говори за едно съвсем различно отношение към бъдещите студенти, за един съвсем различен и непознат подход и общуване и това вероятно разсейва страха ти пред неизвестностите в тази далечна и непозната страна?
-Да, аз вече зная много от онова, което ми предстои, но най-важното – разбрах, че там хората ме очакват, за да ме въведат в един нов за мен свят. Усещам, сигурен съм, че ще ми дадат вниманието, нужно ми, за да успея.
Разговора води Теменуга СТЕФАНОВА
