Една година живот при талибаните: „Това, което има значение, е, че сме гладни“

Снимка: EPA/STRINGER

За Нузрия Рашид и съпруга ѝ Рахатуллах Каландари безпокойството от талибанския режим в Афганистан е засенчено от по-непосредствени грижи: откъде да намерят следващото хранене на шестте си деца.

Рашид и Каландари, които са работили съответно като детегледачка и охрана в правителствените министерства в столицата Кабул преди талибаните отново да завземат властта миналата година, сега са без работа. Семейството е намалило храната, продало е бижута и зависи от благотворителността на хуманитарни групи и съседи, разказва Financial Times.

“За мен няма значение дали завръщането на талибаните бе добро, или лошо“, казва Рашид, която не подкрепя ултраконсервативния мироглед на ислямистката група. „Това, което има значение, е, че сме гладни“.

Животът за 40-те млн. души в Афганистан се промени драматично от изтеглянето на войските на НАТО и победата на сунитските бойци преди година на фона на драматичен икономически срив, който остави много афганистанци по-бедни и по-гладни.

„Тревожа се за следващата зима“, казва Шайо-Уей Лий, заместник-директор на Световната програма по прехраната на ООН за Афганистан. Страната изпитва спешна нужда от хранителна помощ, както и от по-широка програма за инвестиции, казва тя. „Имаме нужда икономиката да диша… за да не бъдат афганистанците в същата позиция като в момента“.

Завръщането на талибаните се усеща по различен начин из регионите, етническите групи и половете. За някои относителното спокойствие след 20-годишния метеж на ислямистите е добре дошла възможност да възстановят живота си. Други живеят в страх от преследване или са изгубили трудно извоюваните свободи, например правото на образование за тийнейджърките.

Талибаните управляваха Афганистан през 90-те преди воденият от САЩ алианс да нахлуе и да отстрани режима през 2001 г., предизвиквайки дългата им кампания за възстановяване на властта. Макар че падането на подкрепяното от Запада правителство миналата година ограничи прехраната на хора като Рашид и Каландари за една вечер, някои афганистанци приветстваха действията на талибаните срещу корупцията.

Снимка: EPA/STRINGER

Боевете принуждават Хаджи Хамайон да избяга от селото си в централната провинция Вардак преди повече от десетилетие, местейки се в покрайнините на Кабул. 56-годишните търговец казва, че талибаните са се справили с взимането на подкупи, което е измъчвало бизнеса му с внос на потребителски стоки.

Като повечето талибани той също е от голямата пущунска етническа група в страната и споделя елементи от убежденията на ислямистите. Четирите му съпруги и техните дъщери не работят и покриват лицата си на обществени места.

„Толкова съм щастлив, че дори не ме интересува дали ям или не“, казва той. „Обичам талибаните, защото всички тези военачалници, потисници и убийци си отидоха“.

След победата на талибаните западните сили се опитаха да изолират режима, налагайки санкции, замразявайки валутните резерви на Афганистан в размер на 9 млрд. долара и намалявайки помощта, която формираше 75% от бюджета на предишното правителство.

Критиците твърдят обаче, че това е навредило само на обикновените афганистанци, но не е направило много за сдържането на талибаните. Програмата за развитие на ООН изчислява, че брутният вътрешен продукт на страната е спаднал с 20% през 2021 г. и ще се свие с още 5% тази година. Тя оценява, че острата продоволствена несигурност засяга почти 20 млн. души.

С увеличаването нивата на бедност лидерите на талибанските лидери се заеха да преустроят афганистанското общество според тяхното строго тълкуване на ислямския закон, налагайки драконовски ограничения, нареждайки на жените да покриват лицата си и забранявайки на тийнедйджърките да посещават училище.

Режимът е катастрофален за Хатира и 16-годишната ѝ дъщеря Хасанат. 35-годишната Хатира е изгубила учителската си работа в училище в Кабул, а Хасанат не е била в класната стая от миналия август.

„Преди Хасанат беше дружелюбна, излизаше много навън, беше много отворена. Сега си стои вкъщи, отслабнала е и има главоболия“, казва Хатира. „Нямаме проблем да носим никаб [воал, който държи очите покрити]. Но трябва да ни разрешат да се върнем в училищата и офисите“.

От миналия август насам талибаните непрекъснато твърдят, че планират отново да отворят средните училища за момичетата и да подготвят нова програма. Но отлагането накара мнозина да се страхуват, че те ще повторят политиката си от 90-те години със системна забрана на образованието на момичета.

Правозащитните групи обвиняват режима също така, че е съживил бруталността, характеризираща техния бунт и предишно управление. Макар че миналата година талибаните обявиха амнистия на членове на предишното правителство и въоръжените сили, международни наблюдатели посочват редица нарушения.

ООН твърди в доклад от миналия месец, че талибаните са извършили поне 160 извънсъдебни убийства, почти 200 произволни ареста и са измъчвали десетки бивши военни и правителствени представители между миналия август и юни тази година.

Забиула Муджахид, говорител на талибаните, отхвърля твърденията като пропаганда. Всеки, който „убива или арестува произволно… ще се изправи пред шериатския закон“, пише той в Twitter.

Охрана на пропусквателен пункт в Кабул. Снимка: EPA/STRINGER

Терористични атаки са убили около 700 цивилни и са ранили 1400 души между август и юни, казва ООН. Те са предимно върху хазарското етническо малцинство, които се смятат за местния филиал на ИДИЛ, ислямистките конкуренти на талибаните. Талибаните, които преди преследваха шиитите като еретици, казват, че сега е техен дълг да защитят малцинствата, но много хазари изпитват дълбоко недоверие към групата.

„Имаше дискриминация при предишния режим, но сега е по-открита“, казва 25-годишен хазарец в Кабул.

За повечето афганистанци свързването на двата края остава най-голямото предизвикателство. Раджаб Али Юсефи, 35-годишен магазинер в Кабул, казва, че продажбите на основни храни са намалели наполовина, принуждавайки го да взима заеми, за да си плаща наема. „Бизнесът все повече затъва и затъва“, казва той. „Хората, които преди купуваха торба от нещо, сега ще купят половината от него“.

Макар че хуманитарната помощ помага да се предотврати масовият глад, хуманитарните агенции се опасяват, че уязвимите афганистанци няма да успеят да издържат на по-нататъшни икономически сътресения.

„Можете да прекарате цял ден в търсене, но няма да има никаква работа“, каза Каландари. „Всичко се срина и сега просим и за хляб“.

https://www.investor.bg/….