… една стара година… Нито белег от ласка, нито споменче… Нищо!

Ей така

Ей така, ненадейно,
се изтърси в комина
и задъхано грейна
една Стара година.
Беше с малко калпаче,
с любопитни очички…
Много сладка, обаче
нежелана от всички.
Тя била е навярно
и по други комини –
някой беше я парнал
по надеждите сини,
друг със въглен надраскал
всички обичи чисти…
Нито белег от ласка,
нито споменче… Нищо!
Малка моя, защо ли
се заравяш отново
в мойте спомени голи,
в мойте прашни любови?
За какво ми се бъркаш –
стара, тъжна, бездомна…
А пък тя ми измърка:
„Ей така! Да ме помниш!”