Едно потресаващо есе на Бабченко за войната в Украйна, което казва всичко, включително и защо е убит

„Мисля, че в момента сме свидетели на най-страшната за Русия война за ХХ и ХХІ век. Не като брой загинали, а заради това, което се случва с обществото. Досега нито една нация в нито една война не е стигала дотам за пари да се отказваш от името на загиналия си мъж. Заради компенсация или апартамент да свалиш името на мъжа си от неговия гроб. Да се откажеш от името на убития баща на твоите деца. Да представяш убития за жив. Да се съгласиш уж несъществуващите тела да бъдат заровени в безименни гробове в уж не съществува война в уж несъществуваща страна.

[ad id=“225664″]

Как може да си десантчик, който ежедневно минава на плаца край плакатите “чест, смелост, доблест”, а след това да се подчиниш на дребния обезумял кагебист и по негова заповед да отидеш да умираш, ДОБРОВОЛНО отказвайки се от своето име, заличавайки спомена за себе си – аз това не го разбирам?!

В Чечения ние правехме опознавателните жетони от стоманени лъжици, защото ако изгориш в бетеера, служебният жетон се разтопява – и това беше главният призив в тази война: да бъдеш разпознат. Да имаш възможността да бъдеш погребан. Да имаш право на собственото си име, ако си загубил правото си на живот. И нашите командири ни помагаха в това.

Посланието на тази война е да бъдеш неразпознат. Да умреш без собствено име.

Аз не разбирам как може да изкупуваш собствените си загинали граждани, които ти си изпратил на война.

Аз не разбирам как може да продадеш загиналия си мъж, син, брат за едната компенсация.

Аз не разбирам това.

Това е наистина страшно.

Твърдя, че това ще бъде последната война за Русия, не заради недостиг на сили или слаба икономика. Това ще бъде последната война за Русия, защото процесът на разпад на етноса е почти завършен. Няма никакви общности, които могат да кажат за всеки свой член: “ние”.

Тази територия е населена с отделни групички от агресивни озлобени хора, случайно обединени от външни обстоятелства, които ненавиждат всички други, които не влизат в тяхната глутница – и никаква нация вече не съществува.

Мисля, че когато потомците ще изучават това време, в което сега с вас живеем, няма да могат да го опишат. Защото за да разбереш какво е “путинизъм”, трябва да живееш в него.

Даже нашите най-близки съседи не разбират това. Украинците ми пишат: “Русия, събуди се!”. Та ние не спим, мамка му…

Когато се опитват да убият човек, за да не им пречи да ровят безименните номерирани трупове от необявената война със замазаните номера на колите и свалените пагони под табелки с номера… Аз не знам, какво още да си говорим.“

[ad id=“225664″]

Превод: Даниела Горчева


image0 (9K)