„Екзакта“: Очертава се жестока конкуренция за второто място в парламента

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това показва национално представително проучване на социологическа агенция „Екзакта“ за електоралните нагласи към 12 октомври, при което са интервюирани 1025 души в 70 населени места.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази позиция в няколко поредни изследвания на агенцията. След ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП, ИТН и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.

Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията.

Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”.

Източник: „Екзакта“

На политическата сцена има нов играч (ПП), припознаван от немалко българи като лицето на промяната.
Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП.

Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т. г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от БСП. Не повече от 5% от гласувалите за социалистите през юли биха се преориентирали към ПП през ноември.

От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Разочарование от партиите

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове.

Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват, и то за друга партия, различна от избраната през юли.

57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.

Страховете на българите

Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. 81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок – цели 87%.

78% (предимно мъже и хора в активна трудова възраст) изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите – горива, електрическа енергия и газ.

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си.

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори, а 49% – на парламентарните.

Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните, които се колебаят, са 12%.

Опасения, свързани с гласуването

13,4% от българите се притесняват дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува.

Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

източник https://www.investor.bg/…………