„Вероятната причина никой не може да каже, единственото сигурно е, че мълнията избира пътя с най-ниско съпротивление. Те са застанали под високо единично дърво, което само по себе си привлича също мълниите. Ако са били с включени мобилни телефони, ако са пушили – това също йонизира въздуха. Причините може да са много, просто мълнията е стигнала до тях, защото там тя е следвала пътя на ниското съпротивление“, заяви експертът по мълниезащита инж. Татяна Попова на живо в „България сутрин“.
Според нея, ако мълнията бе ударила някоя от сградите в района, е нямало да има последствия, защото сградите са защитени, но периметърът около тях не е.
„Вероятно четвъртият не е бил толкова близо до тях, бил е на разстояние и мълнията просто е минала с по-голямата си мощ през останалите, а него го е поразила с по-малка степен“, предположи експертът за Bulgaria ON AIR.
Инж. Попова обясни, че сградите са защитени според новите изисквания и Наредбата за мълниезащита, според която всяка нова сграда трябва да има изградена такава. За съжаление, обаче повечето сгради са с конвенционална мълниезащита, която пази само сградата, а за да се защитят и пространствата около нея, трябва да се постави активна мълниезащита, защото тогава периметърът на защита е по-голям.
„Радиусът на защита може да бъде от 29 до 129 метра от един мълниеприемник, зависи от вида на мълниеприемника и начина, по който е поставен, височината и други фактори. Могат и парковете да бъдат защитени, но това е огромно предизвикателство, което Общината едва ли може да осъществи да бъдат поставени във всеки парк активни мълниеприемници, за да се защитят“, твърди експертът.
Тя съветва по време на бури да оставаме вкъщи, а ако сме навън, да се покрием край солидни сгради, да не заставаме под самотни дървета, да не се скупчваме на групи, да не отваряме чадъри и да не използваме мобилни телефони.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…