България въобще не разгледа мерките на Европейската комисия, които бяха предложение в инструментариума срещу високите цени на тока. Трябват директни субсидии към най-засегнатите и да не се пипа самата пазарна система – това може да стимулира инвестиции в нови енергийни решения от страна на потребителите. Това мнение изрази в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „Бизнес старт“, доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ “ Климент Охридски“, ръководител на катедра „Икономика и управление на отрасли“ и директор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“.
„За момента няма никаква яснота кога и как ще приключи кризата на пазарите на едро за природен газ, така че не може да се очаква спад в цените на електроенергията преди пролетта на 2022 г.“, прогнозира експертът и прецени, че мораториумът върху цените на тока, приет от Народното събрание, е погрешен, защото суспендира „цялата система за вземане на решения в отрасъла“.
Според доц. Георгиев, вместо да се използват инструментите и доверието към регулатора (бел. ред. Комисията за енергийно и водно регулиране) се избра формат, в който никой от сектора не може дори да изложи мнение.
„Решенията на регулатора се регулират от административните съдилища, а сега, ако някой има нещо против този мораториум, трябва го заяви пред Конституционния съд, което не е добро решение“, смята Атанас Георгиев.
В коментар за бъдеща Национална енергийна стратегия, той заяви, че трябва да се прави разлика между стратегия, която развива държавния енергиен сектор, и такава, която създава предпоставки за декарбонизация и частни инвестиции в енергетиката.
„През последните години за съжаление виждаме, че се обръща повече внимание на развитието на държавните енергийни компании, а не на частните инициативи, отбеляза експертът и даде за пример множеството административни пречки за поставяне на фотоволтаици за бизнеса и домакинствата.
Експертът е на мнение, че ако това не бъде променено, потребителите „ще останат в менгемето между високите цени на традиционния пазар и невъзможността да инвестират в нови собствени мощности и енергийна ефективност“.
По думите на Атанас Георгиев завършването на интерконектора с Гърция ще добави още едно трасе и алтернативни източници на газ за България, което ще направи пазарът по-ликвиден и ще засили позициите на страната на международните пазари.
Ученият смята, че в Западна Европа индустрията е по-добре предпазена от волатилността на пазарите „Ден напред“ за електроенергия и по-уязвима към газовите пазари, а домакинствата са изцяло на либерализиран пазар и повишенията в цените стигат по-бързо до тях.
„В България ситуацията е обратната, каза доц. Георгиев – с по-голяма защита заради регулирания пазар за битовите потребители, и по-ниска за бизнеса заради липсата на достатъчно инструменти за хеджиране и дългосрочни договори за доставки на енергия.“
Експертът смята, че повишеното световно потребление и общото забавяне на инвестиции и конкретни проекти са основните фактори за рекордните цени на природния газ.
„Намалихме инвестициите в изкопаеми горива и захранването със свежи източници на газовия пазар, преди да сме готови с алтернатива“, е мнението на Георгиев, който заяви, че не може да се очаква краткосрочно успокоение на цените дори и с развиването на нови източници.
Къде са добрите примери в ЕС с мерки в защита от високите цени на тока? Кога потребителите ще започнат сами да вземат решения за енергийното си потребление? Ще има ли България справедлив енергиен преход с финансиране на проекти по Националния план за възстановяване и развитие? Какво може да се очаква на пазара за въглеродни емисии и каква трябва да бъде енергийната стратегия на България може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
Хиляди протестиращи се събраха на митинг в румънската столица Букурещ в неделя срещу анулирането на президентските…