Елиф Шафак, която променя света, като разказва истории

В дълъг черен гащеризон на токчета и с коса, прибрана на опашка, Елиф Шафак разказва за произхода и миналото си с увереност и елегантност. Така започва първото участие в Ted talks на световно известната писателка с турско потекло през 2010 г. Днес презентацията ѝ „Политиката зад художествената литература“ има милиони гледания.

Досегът с истории за чужди преживявания събужда въображението, разрушава културни стени, кара читателя да почувства това, което чувстват другите. Така книгите водят до превъзмогване на етнически и национални различия и свързват хора от привидно различни места по света. Това е тезата, която тя самата утвърждава неколкократно чрез творчеството си.

През 2021 г. Елиф Шафак беше включена в списъка на Би Би Си със 100 вдъхновяващи и влиятелни жени от целия свят. Тя е автор на 19 книги, които са преведени на повече от 50 езика. Носител е на множество награди, сред които Blackwell Book of the Year и Международната литературна награда Halldor Laxness, връчена ѝ заради нейния принос към „възобновяването на изкуството на разказването на истории“. Романът ѝ „Любов“ (The Forty Rules of Love) е в класацията на Би Би Си за „100-те книги на всички времена, които са променили света“.

Шафак има докторска степен по политически науки и е преподавала в различни университети в Турция, САЩ и Обединеното кралство, включително в Оксфорд. Има докторска степен от колежа Бард и е вицепрезидент на Кралското литературно дружество (Royal Society of Literature). Тази година тя празнува и лична годишнина – през октомври навърши 50 години.

Истинското име на писателката е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция, в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман. Когато е на 1 година, родителите ѝ се развеждат. Тя остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след което се връщат в Турция. Животът ѝ на „единствено дете на самотна майка“, както тя самата го описва, оказва голямо влияние на творчеството ѝ и на темите, с които се занимава.

Тя израства в консервативен турски квартал на Анкара, в който е съсед с големи семейства с патриархални разбирания. У дома Шафак е отглеждана от баба си по майчина линия, която се намесва, за да може разведената ѝ майка да завърши университет и да развие кариерата си като дипломат. Необичайна ситуация за това време в Турция.

Независимостта и силата на женските фигури в живота ѝ полагат основите на това тя да се превърне в един от най-големите турски застъпници на правата на жените и на ЛГБТ общността.

Детството ѝ обаче е самотно. Още тогава тя намира утеха в писането на истории.

„Започнах да пиша разкази още като съвсем малка не защото исках да съм писател, а защото мислех, че животът е много скучен. Имах нужда от книги, за да живея. За мен светът на историите беше много по-цветен, отколкото реалния свят. Желанието да стана писател дойде чак след като навърших 20“, казва Шафак в интервю за Гардиън.

От години тя живее в Лондон, където се установява първоначално заради разнообразието на култури и етноси, които съжителстват в британската столица. След Брекзит е притеснена от назрелите разделения в обществото и от това докъде могат да доведат те.

Освен че е живяла в много страни, Шафaк пътува с лекота и между два различни езика. През 2004 г. пише първия си роман на английски – „Светецът на неизбежната лудост“ (The Saint of Incipient Insanities).

„Постоянно пишех малки парчета на английски, но ги държах за себе си. Имах гласа си на турски. Но тогава дойде един момент – преместих се в Америка, за да бъда професор, когато просто се реших. Това ми даде такова чувство за свобода. Все още ми е по-лесно да изразя меланхолията и копнежа на турски, но хуморът определено е по-лесен на английски. Нямаме дума за ирония на турски“, казва тя.

Последния си роман от 2021 г. „Островът на изгубените дървета“ (The Island of Missing Trees) Шафак посвещава на „имигрантите и изгнаниците навсякъде по света“. В него тя се застъпва и за една нова кауза – тази за опазването на природата и спирането на замърсяването и глобалното затопляне.

Шафак пише романите си, слушайки хеви метъл. Агресивната музика не отива на пръв поглед на елегантността ѝ, но въпреки това тя казва прeд Гардиън, че винаги е обичала този стил. Концентрира се, като си пуска да се върти едно и също метълско парче – на слушалки, за да не се оплакват децата ѝ.

„Тогава пиша най-добре. Не обичам тишината. Кара ме да се чувствам нервна“, казва Шафак.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .