В редакцията на ЗАРАТА, за да изрази възмущението си от обслужването, което „Социално подпомагане“ – Стара Загора предлага на хората с увреждания, се обади старозагорката Ели Русева.
Както много други хора с ТЕЛК тя има право на безплатна годишна винетка за своя автомобил. Естествено, знаейки, че в момента изтичат голям брой винетки и подаващите документи нейни колеги по съдба ще са много, решила да подаде своите по електронен път. Образованието и интелигентността й обаче не се оказали от полза за да се справи със системата. Звъненето на всички оповестени телефони на „Социално подпомагане“-Стара Загора, също не и помогнало, защото… абсолютно никой не вдигнал.
Накрая се свързала със столичната дирекция „Социално подпомагане“ и о, чудо! Вместо да й обяснят дали системата изобщо действа и как – би трябвало електронните формуляри да са еднакви в цялата страна, от там я уведомили, че не се занимават с клиенти на регионални структури и затворили.
Следователно, решението остава едно – пандемия, или не, Омикрон, или грип – да отиде лично да подаде документи.
Чакащите преди нея за същото хора с увреждания, били двадесетина – наредени прави, без никакво отстояние – то и няма място вътре за отстояние, да си пазят реда, защото системата с номерата не работи.
След 40 минути г-жа Русева едва стояла на крака. Влиза и сяда на стол пред едно от двете работещи относно винетките гишета. Пред нея има преграда, но служителката заявява, че инвалид, или не, няма право да сяда, защото има пандемия.
Човекът с увреждания трябва да стои прав, ако още може и да се покланя непрекъснато, за да чуе през процепа какво му говори служителят, или да подаде документите – грозно, унизително, но най-вече безкрайно глупаво.
Далеч съм от мисълта, че някой нарочно е произвел този абсурд, за да унижи граждани. По-лошо е – никой изобщо не е вложил мисъл в това да създаде достойно и човешко обслужване, смята Ели Русева.
