Ели Скорчева и признанието след 30 години отсъствие от екран

В неделя филмовата, телевизионна и театрална актриса Ели Скорчева спечели „Кристален глобус“ на престижния международен кинофестивал в Карлови Вари, Чехия.

Наградата е за главна женска роля в новия филм на режисьора Стефан Командарев – „Уроците на Блага“, който от своя страна получи приза за най-добър филм.

Той разказва за учителка в пенсия, която става жертва на телефонни измамници и губи всичките си спестявания.

„Въодушевление изпитвам, възторг, радост. И колкото и далече да е от мен образът на тази жена, Блага, се чувствах много уютно и прекрасно с нея, защото ние свършихме много предварителна работа“, казва Скорчева пред Би Ти Ви след получаването на наградата. По нейни думи екипът е репетирал в продължение на месеци преди да започне снимки.

Премиерата на „Уроците на Блага“ ще се състои на фестивала „Златна роза“, като с него ще бъде открита и „Киномания“. БНТ е копродуцент.

Това е първата роля на Скорчева след близо 30-годишно отсъствие от екран. Сред най-известните ѝ роли в киното са Вероника във филма „Адаптация“ (1979) на режисьора Въло Радев и Тони в „Ева на третия етаж“ (1987). Други по-известни филми с нейно участие са „Търновската царица“, „Мадам Бовари от Сливен“, „Дефицит“.

„Адаптация“ е първото участие във филм и първата главна роля за Скорчева . Актрисата дълго време отказва да я приеме, но след като склонява, ролята я превръща в звезда.

Пред БНТ през януари тя казва, че това не ѝ е харесало. „Най-неприятната част от моята работа е популярността“, казва Скорчева. „Мисля, че големият талант, за да се опази, задължително трябва да върви с много як характер, защото в противен случай започва да ползва патерички – алкохол, безразборни връзки, наркотици“.

Тя казва също, че не вижда смисъл да се дават интервюта за филми. „Важно е зрителят какво ще усети“, добавя тя.

През 90-те години започва да получава редица предложения за роли, които тя смята за компромисни и решава, че е по-добре да спре да играе.

Скорчева е родена в Пловдив през 1954 г. и завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство.

Днес тя казва, че остаряването ѝ дава усещане на свобода, защото мнението на хората вече няма такава тежест.

„Това е огромна свобода. Ако човек е здрав на моята възраст, това е много хубава възраст“.