Есе за две жени

Есе за две жени

Жената е нещо красиво, велико и мъгляво. Столетия наред много поети , учени, философи и т. н. са се опитвали безуспешно да разкрият нейната същност.
Аз като дебютант в жанра не се наемам да пиша по такава голяма тема. За две жени, в частност, човек може да направи опит, макар, че и това е много рисковано.
За целите на изследването условно ще ги наречем домакинята и нейната приятелка.
И тъй всяка жена има поне една приятелка. А щом е така те чувстват непреодолима потребност да се срещат. Срещите започват с покана. Тя може да бъде отправена по телефона, а в последно време по джиесема. Тя трае от 10 до 50 минути. Поканата включва кратък обзор на времето през последните дни, преглед на текущите цени на доматите, одумване на поне на две общи приятелки. Полът на бъдещето дете на дъщерята на третата им обща приятелка отдавана е известен. Съвременните технологии на медицината дават тази възможност. Въпросът за бащата все още стои открит. А открити въпроси жените трудно понасят. Та разясняването на въпроса отнема известно време от поканата. И още и още. Най накрая се споменава часът и мястото на срещата. Между впрочем това може и да не е най- накрая, защото ще е много логично.

Важен момент е ползваните питиета по време на срещата. То зависи от възрастта на двойката приятелки. До двадесетте това може да бъде чаша бира без да види мама. До тридесетте – марково питие с кафе. До четиридесетте – кафе със захар и бисквити. До петдесетте –кафе без захар или безкофеиново кафе в зависимост от времето на срещата. До шестдесетте безкофеиново кафе или чай. До седемдесетте – билков чай, домашна селекция. След седемдесетте е все тая, защото приятелката като се върне в къщи, ще каже на съпруга си: „ Тази моята приятелка поне едно кафе да беше почерпила” В безработна възраст може да се пие и домашна сливовица без мезе.

Тематиката на срещите също е много важна. Тя има голям обхват. Като се започне с разговор за учителя по математика. „ Ах какъв сладур е, пък ми писа двойка на контролното. Какво да правя?”
На следващ етап се говори за любовниците. Става въпрос за собствените. Една през друга се хвалят кой е по добър и хубав. Засягат се и секс теми (похвати, защитни средства, помощни средства и така нататък).
Между 30- те и 40 те тематиката рязко се променя. Говори се за децата . Какво ядат? Какво боледуват? Какви памперси са най удобни? Какво не бива да ядат децата и т. н. Любовниците са минали вече в друго качество- съпрузи – и съвсем изчезват от разговорите. Пак се говори за любовници, само че на другите.                                                                                                                              От 40 те до 60 те темите стават по кротки. Понякога придобиват характер на научен спор. На този аспект ще се спра малко по късно. Той е важен и затова ще му отделя отделно място.
След 60 те отново се заговаря за секс. Този път става въпрос за липса на секс. Отново се заговорва за памперси, само че за възрастни. Оказва се, учудващо, че има голямо разнообразие от памперси. Но все пак основната тема са болестите и лекарствата. Всяка прави отчаяни опити да докаже, че е по болна от другата. Ако едната каже на другата откровено, че изглежда добре тя се обижда. Подчертавам думата „ откровено”, за да не се бърка с протоколното” Изглеждаш чудесно!” на което се отговаря „ Благодаря съм”. Няма начин тази тема да не доведе до другата „Колко лоши са станали лекарите и че сега няма никакво здравеопазване.” Тук , съвсем случайно, приятелките се оказват съвсем прави. Темата за билките също е много актуална. Човек да не повярва колко много растения влизат в тази категория и колко много болести се лекуват с тях.
Любима тема са снахите и дъщерите. Обикновено става ясно колко велика , интелигентна е дъщерята как я тормози свекървата и каква усойница е нейната снаха. Все пак зетьовете и синовете са в по добре положение защото те се обсъждат по- повърхностно. Простата причина за това е, че те мъдро гледат да избягват пребиваването в кухнята, а понякога и изобщо в дома.
Идва един момент, когато е все тая за какво си говорят, защото на следващата среща не помнят и започват пак наново. Тежко и горко на дъщери и снахи , ако са наоколо. Особено сега при демокрацията, когато всички са изнервени. Но какво да се прави жените не могат да се избегнат. Те са част от стреса и красотата на живота.
Политиката не е най- застъпената част от тематиката на жените освен, ако не са безработни, стари моми или блондинки.
Един мой млад приятел студент, който заработва като сервитьор  за да си плаща таксите си и който вече е разбрал, че „времето е наше”, ама не е негово, ми предаде разговор между две блондинки. Разговорът се отнася за един наш известен политик – български еквивалент на Шварценегер.
-Най- после имаме свестен политик. Колко е мощен и представителен! Какви бицепси има! И по спортни гащи изглежда добре!
-А като дете карал колело без рамка и качвал съученичките си на рамката. Не мога да разбера как става тая работа?
-И аз не мога, но трябва да е било хубаво.
-А чети ли стихотворението на баба Минка от с. Дрънково за него.
-Не съм. Да си призная забравила съм да чета. Но Мони брюнетката ми каза, че го бива.
-Кой, ТОЙ ли?                                                                                                                                                                 –Не, ма, стихотворението.
-Ама тя брюнетка ли е?
-Ами да. Не виждаш ли тъмните й коси.
-Аз пък мислех, че е боядисана блондинка.
След като моя млад приятел ми предаде този разговор се замислих и реших да го попитам.
-Моето момче, какво мислиш по въпроса?
Той не се замисли твърде много и ми отговори
-Бай Ангеле, властта се крепи на блондинките.

Казах, че ще се спрем по – обстойно на разговор от типа научен диспут. Това се случва много рядко, но за пълнота на изследването трябва да се спрем на този аспект. Например обсъждане на тезата „ Трябва ли да се пръскат розите с разтвор от стрит тютюн от цигари.”Диспутът се води с много убедителни доводи. Домакинята казва:
-Това е абсолютно вярно , защото аз така мисля.
-Това не е вярно, защото една жена каза, че…. –отвръща другата
За нещастие съпругът на домакинята се случва наоколо и те решават да вземат неговото мнение.
-Аз не зная, защото не се занимавам с рози.
Двете се облещват, защото получават ясен отговор в едно изречение. Поглеждат го накриво и приятелката продумва:
-То мъжете не разбират от цветя!
В това съждение, базирано на декларацията на един индивид правят впечатление две неща:
Първо: С голяма лекота се смесват цветя и храсти.
И второ: На базата на декларацията на един човек половината от човечеството се лишава от възможността да разбира нещо от рози.

Друг аспект на женския разговор е тъй наречената пропорционалност или реципрочност. Какво се има в предвид? Най честия случай е двете участници в разговора да говорят много(може и едновременно), да мислят по малко и общо взето да не се слушат една друга. Другият , често срещан случай , е едната да говори, другата да иска нещо да каже, но да не успява да вземе думата. При това се създава впечатление, че тя сериозно мисли върху това което казва първата. Това изобщо не е вярно. И много рядко се среща добре балансиран разговор като говорене и слушане. Логореята се увеличава с годините. Това е доказано теоретично и практически.

Една от характеристиките на женския разговор е неговата продължителност. Общо взето кратките разговори са рядкост. Заслужава внимание една обща особеност. Ако общия размер на разговора е 100 единици, то 60 процента от него се провежда на масата при напитките и 40 процента на вратата при изпращането. Не е открита закономерност за това дали говорещите застават вътре в апартамента или вън на стълбището. Това може би зависи от размера на антрето. Закономерно обаче, ако са на стълбището, застават така, че друг да не може да ползва това съоръжение на сградата. Освен това задължително остават вратата отворена за да може зимно време да се затопля стълбището, а лятно време климатика да го охлажда.

До тук разгледахме разговор предизвикан от домакинята. Има и разговори предизвикани от приятелка. Пример за такъв разговор е следния. В 11:45 се звъни , домакинята отваря и вижда приятелката си.
-Здравей, как си. Идвам само за пет минути да те видя.
Съпругът, който е в къщи, защото предстои вкусен обяд въздъхва леко усещайки какво предстои.
Започва половин часов петминутен разговор, от който не може да се схване темата.
Домакинята, виждайки жалния поглед на съпруга си е принудена да предложи.
– Ще останеш ли да хапнеш. От вчера имам много хубава манджа.-очаквайки да получи отрицателен отговор.
-Аз съм яла, но да не те обидя ще хапна малко.
Домакинята влиза в бокса и със жестове вика мъжа си. Той отива и получава следната инструкция.
-Има останали само две мръвки. Да не кажеш сипи още.
След това следва обяд придружен с много приятен и съдържателен разговор, който не може да се възпроизведе. Идва ред за десерта. Тук проблема е по лесен. Домакинята носи две купички сладолед и казва:
-Той моя съпруг има диабет и не яде сладко.
Съпругът гледа жално и милно, защото освен, че му се яде сладолед е лишен и от следобедната си дрямка. Към 16ч благосклонно му разрешават да изпие едно безкофеиново кафе.
Започва последната фаза на разговора, на вратата при изпращането, и той благоразумно се възползва от възможността да подремне. След едночасов сън той се събужда. В интерес на обективната истина той се събужда не поради ужасното течение от отворените врати, а по причина на простата и дочува :
-Хайде , пък пак ще се видим.
Уважаеми читателю, извинявайте за последното изречение. То нищо не значи , защото не е свързано с времето и пространството. Съвестта ми на добросъвестен изследовател изисква да го спомена.
Тъй като съм дебютант и не зная как трябва да завършва едно есе смятам да спра до тук. Смятам,че жените , които ще го прочетат няма да се променят, мъжете няма да научат нищо ново. Изложеното в него е тривиална истина за тях.
Юни 2011г
Стара Загора.                                                                                Антон Кавалджиев