ЕС засилва натиска върху Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия

Президентът на Русия Владимир Путин (вляво) с президента на Сърбия Александър Вучич (вдясно). Снимка: Oliver Bunic/Bloomberg

Държавите от Европейския съюз (ЕС) засилват натиска върху Сърбия, която се стреми да се присъедини към блока, да влезе в съответствие със санкциите срещу дългогодишния ѝ съюзник Русия, предава Bloomberg.

Служители на ЕС отбелязват, че Сърбия е единствената европейска държава, с изключение на Беларус, която не се е присъединила към безпрецедентния пакет от мерки срещу Русия, според трима души, запознати с обсъжданията, които са говорили при условие, че се запази анонимност.

ЕС е най-големият инвеститор в Сърбия, а същевременно Сърбия споделя вековни политически и религиозни връзки с Русия. Кремъл подкрепя позицията на Сърбия за отказа ѝ да признае Косово, което обяви независимост през 2008 г.

Сърбия беше сред над 140-те държави, които осъдиха инвазията на Русия в Украйна. Правителството на президента Александър Вучич обаче отказва да се присъедини към санкциите.

На 3 април в Сърбия ще се проведат избори, като проучванията показват, че се очаква Вучич да остане на власт.

Вучич коментира, че Сърбия ще продължи по пътя си към ЕС, но въвеждането на санкции не е в неин интерес.

Онлайн медията The Diplomat, която се фокусира върху Азиатско-тихоокеанския регион, пише, че войната в Украйна предоставя на Сърбия възможност да продължи с политиката, която се разгръщаше отпреди инвазията на Русия, за замяна на Русия с Китай като основен незападен партньор.

Сръбският президент Александър Вучич например целуна китайското знаме в знак на благодарност за медицинската помощ, която Пекин оказа на Белград в началото на пандемията. Руската медицинска помощ за Сърбия не беше посрещната със същия ентусиазъм.

Този епизод показа, че Пекин разполага с ресурси, които Москва няма, и разкри скритото недоверие между Сърбия и Русия, посочва медията. Въпреки всички разговори за славянски и православни връзки, сръбско-руското партньорство е опортюнистично. Москва е наясно, че Белград използва Русия само като лост към Запада, а Белград се страхува, че Москва ще я продаде в голяма сделка със Запада.

По-късно през 2020 г., когато Сърбия беше изправена пред насилствени протести срещу блокирането, проправителствените медии обвиниха проруските сили, че са подклаждали протестите с цел да заслужат благоволението на Запада.

Същата година сръбското правителство се опита да разреши спора за Косово с помощта на администрацията на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. За Русия това означаваше загуба на влияние на Балканите и насочването на Сърбия към САЩ.

Все още съществува дълбоко недоверие между Белград и Москва, въпреки че встъпването в длъжност на Джо Байдън във Вашингтон принуди Сърбия да възобнови някои от връзките си с Русия. Въпреки взаимните подозрения двата режима все още имат общ интерес да се борят с гражданското несъгласие и „цветните революции“.

https://www.investor.bg/