ЕС подкрепи Навалная и обеща още санкции срещу Москва. Няколко държави привикаха руските посланици

Външните министри на Европейския съюз подкрепиха вдовицата на опозиционера Алексей Навални и обещаха още санкции срещу Москва заради смъртта му в руска наказателна колония.

„ЕС няма да пожали усилия, за да потърси отговорност от политическото ръководство и властите на Русия, в тясна координация с нашите партньори; и ще наложи допълнителни разходи за техните действия, включително чрез санкции“, заявиха висшите дипломати на ЕС в съвместно изявление след среща си с Юлия Навалная на 19 февруари.

Това се случи, след като тя публикува видеообръщение, в което каза, че ще продължи делото на съпруга си и отново обвини за смъртта му руския президент Владимир Путин. Навалная, която в последните години също стана изявен критик на Кремъл, каза, че в трите години взатвора, където съпругът ѝизлежаваше 19-годишна присъда за „екстремизъм“, е бил измъчван и държан в изолатор в ужасяващи условия. И се закани, че разследващият екип на Навални ще разкрие всичко за смъртта му.

В петък управата на затворите в Русия съобщи за смъртта на най-големия опозиционер, като властите отказват да предадат тялото му на семейството, като последно са казали, че експертизите ще продължат 14 дни. Появиха се и много въпросително около това как и кога точно е починал. Смъртта му предизвика остри реакции от страна на международната общност, както и акции в негова памет в множество градове в Русия, които властите опитаха да прекратят и арестуваха над 400 души.

Навалная, която живее в чужбина заедно с двете си деца, и вече беше в Мюнхен на голяма международна конференция по сигурността, призова поддръжниците си да се борят с Кремъл с „повече ярост от всякога“ и заяви, че копнее да живее в „свободна Русия“.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел изрази „най-дълбоките съболезнования на ЕС“ и увереност, че „Владимир Путин и неговият режим ще бъдат подведени под отговорност за смъртта на Алексей Навални“.

„Както каза [Навални], Путин не е Русия. Русия не е Путин“, каза Борел и добави, че подкрепата на блока е гарантирана „за гражданското общество и независимите медии в Русия“.

Литовският министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис настоя по-рано, че ЕС трябва „поне“ да изостри санкциите срещу Русия след смъртта на Навални.

ЕС вече е приел 12 кръга санкции срещу Русия и работи по 13-ия, като в края на тази седмица се навършват две години от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Унгария съобщи, че няма повече възражения по 13-ия пакет и ограниченията могат да бъдат приети.

Германия настоява за повече санкции. Германският министър на външните работи Аналена Бербок каза по-рано, че на срещата с Навалная ще предложи нови санкции срещу Москва, но резултатът остава неясен.

Германското външно министерство съобщи, че привиква руския посланик във връзка със смъртта на Навални, за да „осъди това по възможно най-категоричен начин и изрично да призове за освобождаването на всички, които са в затвора в Русия по политически причини“.

Франция, Нидерландия и Норвегия също привикаха руските посланици, за да дадат разяснения за смъртта на опозиционния политик. Френският външен министър Стефан Сежурне каза, че „режимът на Путин отново е показал истинската си същност“. А нидерландската външна министърка Ханке Брoйнс Слот написа в X: „Ужасно е, че Навални плати най-високата цена за борбата си за свободна и демократична Русия“.

В същото време дипломатите, които заемат поста шарже д’афер в руските посолства в Талин, Рига и Вилнюс, бяха извикани в респективните външни министерства на трите балтийски държави. Служители от трите страни заявиха, че смятат Кремъл за отговорен за смъртта на Навални. Външните министри на Естония, Латвия и Литва – Маргус Цахна, Кришанис Каринш и Габриелюс Ландсбергис, призоваха Москва да изясни обстоятелствата около нея и да предаде тялото му на неговото семейство.

В общо заявление те също така разкритикуваха предстоящите президентски избори в Русия, за които смятат, че няма да бъдат „нито свободни, нито честни“. Както и че няма да признаят планирания вот и резултатите му в окупираните от Русия територии на Украйна. Най-големият опозиционен кандидат – Борис Надеждин, не беше допуснат да се яви на вота, който ще се проведе през март и на който поредната победа на Путин е гарантирана.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv