Световни новини

Ето как НАТО „обгражда“ Русия

От няколко години насам Москва твърди, че НАТО обгражда Русия. Но можем ли изобщо да говорим за „обграждане“, когато става дума за едва 3,5% от границите на Русия? Ето още географски (и политически) факти:

„НАТО обгражда Русия!” – това твърдение можете да прочетете не само в интернет-форумите, но и в някои традиционни медии. Русия усеща заплаха, НАТО агресивно настъпва към границите ѝ, твърдят не само официалните власти в Москва, но и редица симпатизиращи им политически сили, включително крайно леви и крайно десни формации в Германия.

Едно германско електронно издание, което е известно със симпатиите си към Путин, преди няколко месеца публикува обширна статия, в чието въведение четем: „НАТО иска да привлече нови членове на Балканите и в Източна Европа. С тази стратегия организацията иска да обгради Русия. Москва предупреждава за възможни последствия. Европейският континент е заплашен от дестабилизация.”

След това драматично въведение обаче четем единствено факти и предположения за влизането на Черна гора в НАТО и за отношенията на организацията с Македония и Сърбия. Човек неизбежно се пита: нима Черна гора, Македония и Сърбия могат да дадат съществен принос за обграждането на Русия? Отговор на този въпрос търси Йохен Битнер в „Ди Цайт”:

Обкръжават Русия? Нищо подобно.

„Нека първо да приемем думата „обгражда” буквално. Русия е страната с най-голяма територия в света – 16 милиона квадратни километра. По-голямата част от външните граници на Русия са крайбрежни – около 37 500 километра. Съвсем малка част от тази граница докосва границата на САЩ в Беринговия пролив. (…) На запад и на юг Русия има около 20 000 километра граници със съседни държави. Сред тях са три държави от НАТО с граници към Русия: Норвегия със 196 километра, Естония с 294 километра и Латвия с 217 километра. Общо 707 километра. Това отговаря на около 3,5% от сухопътните граници на Русия. Няма и следа от обкръжаване или обграждане. Географски погледнато, НАТО е обкръжил само една нищожна част от руската територия: енклава Калининград между Полша и Литва. С други думи, от географска гледна точка твърдението, че НАТО обгражда Русия, не само е невярно. В противоречие с географските факти то очевидно преследва съвсем друга цел”, пише Битнер.

Авторът добавя, че въпросното твърдение спокойно може да се нареди сред многобройните „теории на заговора” – естествено, ако съумеем да установим, че то и политически противоречи на фактите. Тъкмо на тези факти се спира коментаторът Кристиян Кройцер: „Фактът е следният: след 1991 година към НАТО се присъединиха дванайсет бивши комунистически страни. Но трябва веднага да се отбележи, че това стана в резултат от тяхното собствено настойчиво желание, а не под натиск, както беше навремето с Варшавския договор. При това Северноатлантическата организация, която тогава ги прие, смяташе Русия за свой партньор – а не за противник, когото трябва да обгражда.”

И още (гео)политика

На същото мнение е и Битнер, който в статията си уточнява: „В НАТО е спорен въпросът как да се действа по кандидатурите на Украйна и Грузия. Правителството на Джордж У. Буш искаше да стартира преговори с двете страни, но няколко европейски държави, включително и Германия, не бяха съгласни. Накрая, на срещата на върха в Букурещ през 2008 година, беше изработена компромисна формулировка, която гласи, че тези страни „ще станат членове на НАТО”. Кога и как обаче – това никой не знае. С други думи, фактът е следният: НАТО води политика на сърповидно разширяване край руската периферия. Но терминът „обкръжаване” предполага офанзивно намерение. А когато НАТО се разширяваше, такова намерение нямаше. Грубо казано: не толкова старите страни-членки тласкаха НАТО на изток, колкото няколко източноевропейски страни се стремяха към НАТО.”

Източник – Дойче Веле

Иван Дарийков

Share
Published by
Иван Дарийков