[ad id=“225664″]
Разказ
Автор Волен Сидеров, вестник Век21, 1990
Влизаме в Града рано сутрин. Вече е светло обаче. Движим се бавно и равномерно в малки жълти колички с педали. Тихо и спокойно е. Облечени сме в жълти меки дрехи. Лицата ни красиво изразяват Нищо. Ние сме представители на Обръщението и пътуваме към Дебелите да им съобщим Новите Неща. Стигаме до първата Сива къща. Пред нея има кабинка с Охраняващ. Вече сме напръскали целия Град с Жълт Прах, Който Кара Хората Да Забравят Дълга Си. Охраняващият е седнал на тротоара, напълнил е фуражката си с пясък и я дърпа, завързана за колана — първо напред, после назад. През цялото време бръмчи с уста. Наподобява джип.
— Какво е това? — питаме го.
— Самосвал, не джип — отговаря той и изсипва пясъка.
От радиотелефона, поставен на бордюра, се чува пукане и метален глас изрича:
— Трийсет и втори!
Охраняващият прекъсва за миг бръмченето с уста, извиква: „Не, трийсет и трети!“ и продължава дейността си.
— Ние сме представители на Обръщението и отиваме при Дебелите да им съобщим Новите Неща.
— На първия етаж е Най-Дебелият. После следват по тегло — казва Охраняващият и прави завои с фуражката.
Влизаме при Най-Дебелия и го будим.
— Ха, това е хитър номер — казва той, — не съм се сещал за карнавал.
— Няма номер, Най-Дебел, ето какво ти се полага — поставяме няколко неща пред него и ги изброяваме — един красив костюм от син док, чифт лъскави автоклавни галоши, красив каскет и осем лева по един.
— Така реши Комисията за решаване на Въпроса. Оттук нататък си Свободен Дебел Гражданин. Освобождаваме те от Тежки Задължения. Следващият Дебел не се отличава на пръв поглед, но ние имаме Зорки Нищоизразяващи Очи и забелязваме Тънките разлики. Напръскваме го с Жълт Прах за Разбуждане и му показваме красивите сини дрехи.
На двора са строени всички Дебели и помръдват пръсти в блестящите нови галоши.
— Никак не са лоши — споделят си.
— Слушайте, Дебели — започва Един от Нас — Много замърсихте Града. Затова спряхме Колите със Синкав Дим. Пуснахме Коли с Педали. Дрехи също сме ви дали. Тази нощ започна Обръщането и ще трябва Да се Съобразявате. Не вдигайте врява, де! Знаете ли колко е хубаво Да Не Сте Дебели. Ще се движите леко и ще търсите своето Място под Слънцето.
— Няма Слънце.
— Къде няма?
— Той го Премахна — една ръка в син ръкав сочи към син корем.
— Защо, Дебел, защо го направи?
— Нямаше нужда от Него. Афишира Природата. Ние сме над Нея.
— Не сте, Дебел. Ти си просто глупавичък. Взе ли осемте лева?
— Взех ги. По един са.
— Бягай Да търсиш“своето Място Под Слънцето!
— Няма Слънце.
— Вече има. Утре ще излезе Решение Във Вид на Зелени Точки. Прочети го.
От черната кутийка на тротоара се чува метален глас: |
— Трийсет и втори!
— Не, трийсет и трети! — отговаря Охраняващият и продължава да бръмчи с уста.
Малки жълти колички тръгват насам-натам. По прозорците се показват Лица. По някои от тях има Изражение.
[ad id=“263680″]
