ЕЦБ ще трябва да продължи да изкупува дългове, за да подкрепи икономиката на ЕС

Снимка: архив Ройтерс

Като излиза от настоящата икономическа криза, Европа може да се подготвя за следващата.

Брюксел е готов да каже на правителствата да продължат да харчат щедро. Проблемът, предупреждават някои икономисти, е, че държавите със свободни разходи може да се затруднят да намерят някой, който да ги финансира, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) отмени мащабната си програма за изкупуване на облигации, пише Politico.eu.

Това може да удари особено силно най-задлъжнелите страни в блока като Италия.

Европейският съюз (ЕС) „замрази“ своите фискални правила, известни като Пакт за стабилност и растеж, в началото на пандемията, за да даде възможност за масивен фискален стимул заради пандемията. Тъй като икономическото производство сега се възстановява и се очаква да се върне към нивата отпреди кризата до края на тази година, фискалните правила на блока ще бъдат официално възстановени през 2023 г.

Широко разпространените очаквания са, че Брюксел няма планове да се занимава сериозно с нарастващите нива на дълга. Както медията съобщи миналата седмица, Комисията ще каже на правителствата в началото на следващата година, че е готова да наруши фискалните правила дори след като те влязат в сила.

Комисията може да издаде подобно съобщение за политиката през 2024 г., ако е необходимо да се финализира набор от реформи на правилата. Всяко подобно съобщение ще бъде посрещнато с въздишки на облекчение от южноевропейските столици.

Разбира се, дори най-задлъжнелите страни членки, Гърция и Италия, в момента плащат по-малки лихви по своите десетгодишни облигации, отколкото САЩ. Доходността е на дъното, въпреки факта, че съотношението дълг към БВП в Италия сега надхвърля 150 процента, а за Гърция е повече от 200 процента.

Някои икономисти виждат ниската доходност по облигациите като подвеждащи, тъй като маскират риска, че разходите по заеми за периферните държави членки на ЕС могат да нараснат, след като ЕЦБ постепенно прекрати покупките на активи. Този лагер включва анализатори от Института за международни финанси (IIF), който изигра ключова роля в преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг през 2012 г.

Сега институтът вижда ниските лихви като функция на покупките на активи на централната банка, а не на достатъчно фискално пространство – особено в периферията на еврозоната, където централната банка изкупи огромен обем дълг през 2020 г.

Предположението, че ниската доходност дава възможност на правителствата да харчат повече е „голяма фискална илюзия“, казва главният икономист на IIF Робин Брукс. „По време на COVID-19 от страна на частния сектор не е имало търсене на италиански дългове. Всички емисии бяха погълнати от покупките на ЕЦБ“, допълва той.

Въпреки че никой не оспорва данните, други икономисти като Ерик Нилсен от UniCredit поставят под въпрос обосновката за оценка на фискалната свобода, като игнорират външните условия. Тези условия, поне засега, включват ЕЦБ, която се ангажира да поддържа политиката изключително разхлабена.

Италианският въпрос

След години на строги икономии европейските лидери са категорични, че не искат да подкопават възстановяването, като оттеглят фискалната подкрепа твърде рано. Дори ако дългът в еврозоната, който средно за региона е над 100 процента от БВП, се увеличи още, това не представлява непосредствено притеснение предвид ниските разходи за обслужване на дълга, според Европейската комисия и много правителства.

източник https://www.investor.bg/…………