„Е, къде е този виновен?“ Как Мохамед беше бит в затвора, след като му взеха името

Той е роден като Мохамед Юсеинов Юсуфов в Народна република България през 1957 г. 27 години по-късно животът му се преобръща – насила променят името му на Митко Асенов Йосифов. Нарича това „покръстване“. Такава е съдбата на хиляди български турци, голяма част от които са и принудително изселени в Турция.

Целият процес на насилие е наречен от режима на Тодор Живков „Възродителен процес“. Прогагандната теза гласи, че прадедите на хората от турското малцинство са били насилствено „помохамеданчени“ и затова сега турците сами искат да си „възстановят“ българските имена. Тоест, да преживеят нещо като собствено Възраждане.

В реалността това е първото етническо прочистване в Европа след депортирането на судетските немци от Чехословакия през 1945-1946 г.

Протестите от декември 1984 г., на които властта отвръща с куршуми, са първите масови бунтове в България за близо 4 десетилетия комунизъм.

5 години по-късно българските турци организират протестни стачки и режимът на Живков ги принуждава да се изселят в Турция. Над 320 000 души напускат България само за три месеца. Режимът представя това като техен доброволен избор и като акт на предателство към България. Нарича депортирането Голямата екскурзия.

Само няколко седмици след свалянето на Живков, на 29 декември 1989, имената и правата на турците са възстановени. Или поне формално е така, защото в административната реалност това не става толкова лесно.

Тогава Мохамед отново получава родното си име, но хората сами започват да му променят фамилията – вече е известен не като Юсуфов, а като Узункъш. На турски това означава „дълга зима“. Така се казва нелегалната организация, която той създава през 80-те – „Дългата зима“. Заради дейността си той е осъден на 20 г. затвор.

Черната Бъдни вечер

На 24 декември 1984 г., когато в Кърджалийски окръг навлизат бетеери и 1400 въоръжени униформени, Мохамед е 27-годишен, женен, с две деца – на 6 и 7 г. Работи като строителен работник и свири на китара на сватби и тържества.

На 26 декември той и хиляди други турци се събират пред Партийния дом в неговото село – Бенковски, за да потърсят правата си.

„Не можехме да повярваме, че ще го направят по толкова брутален начин. Стреляха, хора бяха убити“, разказа той пред Свободна Европа.

По същото време в село Могиляне загива 17-месечното момиченце Тюркян, леля му, която го носи на гърба си, е ранена, а мъж и жена също са убити. Днес на името на Тюркян има чешма, до която всяка година се прави възпоменание.

След този ден Узункъш и сподвижниците му започват нелегална дейност в опит да изнесат информация извън България. Той лично говори пред забраненото тогава Радио Свободна Европа и още е благодарен за онази възможност.

Скоро обаче Държавна сигурност (ДС) разбира за плановете им.

Арест, бой, затвор

Арестуват го през февруари 1986 г. заедно с още стотина души от общо 400-те членове на „Дългата зима“. Той разказва, че ДС е организирала умишлен пожар в Бенковски и е намерила „свидетели“, че именно той стои зад него. При първия разпит го обвиняват, че е шпионин и терорист. Той пита имат ли доказателства.

„Единият извади от куфарче маркуч, каза: „Ето ти доказателството“ и започна бой – с маркуча, с юмруци, с ритници“, спомня си Узункъш.

Само след седмица съдебен процес той и още 8 души са осъдени на затвор – за организиране на терористична, шпионска и противодържавна дейност. Неговата присъда е най-голяма – 20 години, 3 години изселване след това, както и конфискация на имуществото.

Изпращат го в Софийския централен затвор. 15 месеца той прекарва в единична килия без светлина. За първи път му позволяват да се изкъпе след 100 дни, със студена вода. Побоите обаче са чести. Оцелява с молитви: „Взеха ми достойнството, но аз им казах, че от този затвор ще изляза с турско име“.

Слаб като скелет, той е преместен първо в Старозагорския, а след това в Пазарджишкия затвор, откъдето пак ръководи нелегалната дейност. Изпраща картички с шифровани послания, като слага в пълнителя на химикалка лимонена киселина или плодов сок – после се разчитат чрез нагряване.

Там Узункъш се среща с бъдещия лидер на партията, защитаваща правата на българските турци – ДПС. Това е Ахмед Доган, който излежава 10-годишна присъда за противодържавна дейност.

„Той дойде при мен. Едва години по-късно разбрах, че това е бил сценарият на ДС и че е работил за нея – трябваше да разбере какво планирам и ми предложи да действаме заедно“, разказва Узункъш.

Доган беше осветлен от Комисията по досиетата като агент на ДС, вербуван през 1974 г. под псевдонимите Сергей и Сава. Свален е от оперативен отчет през 1988 г.

Майските събития

Планът за Майските събития е да съвпаднат с дата, публикувана в списание „Лик“ на БТА, на която във Франция се провежда конференция по човешките права. Демонстрациите започват на 19 и продължават до 27 май в над 70 селища – 25-30 000 български турци излизат в цяла североизточна България.

„Случи се чудо, това, за което си бяхме мечтали от години!“, спомня си Узункъш, който по това време още е в затвора. Там е и Доган, който обаче е амнистиран и освободен през декември 1989, а месец по-късно основава ДПС. Докато Мохамед и други бунтари остават в затвора още 7 месеца – до юли 1990 г.

„По-късно се оказа, че и това е било сценарий на ДС – тези, които службите не могат да контролират, да бъдем изолирани от създаването на партията“, казва той.

Освен това Мохамед не излиза заради амнистия. Съдебното му дело е преразгледано и прекратено, но чак след като той формално отново е осъден за същите престъпления – този път не на 20, а на 7 г. затвор.

„Бяха направили сметка – 4-те години, които излежах в затвора, плюс още 3, които се приспадат от работата вътре и така издадоха определение за прекратяване изпълнението на присъдата. Уж демокрацията [беше] започнала, а пак ме осъдиха“, казва Узункъш, който цели 20 години по-късно получава реабилитация.

Въпреки решението, той е върнат за два дни в затвора. Там го заплашват, че веднага трябва да напусне България и дори му връчват документ с турското име. „Аз съм първият, който излиза от затвора с турско име“, казва той.

Отпред го посреща Доган, който му предлага да се включи в политическия живот. Узункъш обаче отказва и заминава за Бурса, Турция, където преди повече от година семейството му е принудително изселено.

Днес той се чувства предаден и казва, че няма на кого да даде прошка: „Мога да простя, ако гледам в очите някой виновен. Е, къде е този виновен?“. Според него много хора знаят кои са отговорните, но мълчат и затова няма наказани.

Животът му в Бурса потръгва – има строителен бизнес и произвежда авточасти. Вече е пенсионер, радва се на внучка и трима внуци и всяка година идва в България, където има две къщи. „Липсва ми, това е моята родина“, казва Мохамед Узункъш. Но никога няма да се върне.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036