Жената знае: Затвори вратата! И после нова, друга отвори!

ЕСЕН

Гледам залеза , на слънцето намигам.
Спокойно е. Един нормален ден.
Не съм аз вече хубаво момиче,
а съм жена- и пламъка е в мен.

Изпращам лятото със палавите пръсти.
Прощавам се със пясък и вълни.
Започвам да харесвам вятъра
И мириса на есента дори.

Момичето си тръгна, не помаха.
Сбогуването винаги тежи.
Жената знае: Затвори вратата!
И после нова, друга отвори!

Годината е четири сезона.
И всеки очарова и горчи.
Научиш ли на малко да се радваш…
Тогава ВСИЧКО си научил ти.

Автор: Елена Василева, момичето, приело, че всеки дъх е живот и го поема с усмивка и радост

Стара Загора

август 2017 г.