Живко Стоянов, „Монтаж инженеринг“ АД: Усещането за подем в индустрията ни, не е истинско

„Монтаж инженеринг“ завършва 2017 година с вече подписани договори за работа в Германия и Холандия през 2018 година

ЗАРАТА разговаря с Живко Стоянов, изпълнителен директор по административно-финансовата част на „Монтаж инженеринг“АД.

– Г-н Стоянов, как се разви бизнес ситуацията за Вашето дружество в последните година-две, или по-скоро как Вие я развихте?

– За съжаление при нас, в нашия бизнес година с година не си приличат. И така ще бъде – спецификата и характера на дружеството ни са такива. Ние изпълняваме много видове различни дейности в различни икономически отрасли. От една страна това дава някаква сигурност, че при застой на един отрасъл, друг обикновено е във възход, но отраслите не са взаимозаменяеми. Един отрасъл като хранително-вкусовата промишленост не може да осигури обема работа, осигуряван от машиностроене, преработвателна индустрия, или химическа индустрия. Различно е и дали клиентите предпочитат сами да си доставят материалите, или ние ги доставяме… В края на краищата, след като изпитваме нужда от увеличаване на персонала, очевидно вървим напред и имаме сериозни ангажименти.

– Колко човека работят при вас?

– Около 100 човека в монтажна и производствена дейност. Това е един екип, лесен за контрол, оптимален като състав, достатъчно ефективен до момента, за да се извлече максимума от един договор. Ако трябва да говоря за бизнес ситуацията на пазара ни като цяло, като пряк участник в строителството, в усвояването на инвестициите на различни предприятия, не бих казал, че ситуацията е толкова розова, колкото изглежда при отразяването си от медиите, например. Бизнесът все още се чувства несигурен, поне у нас. Въздържа се от мащабни разширения за увеличаване на производството. По-скоро се разчита на малки разширения, текуши ремонти. Няма усещане за сигурност в страната, която да доведе до спокойна възвращаемост на сериозни инвестиции. Сериозно раздвижване има в момента само в гражданското строителство и основно в жилищното такова, а то не е в приоритетите на нашето дружество.

– Продължавате ли да работите и в чужбина и къде?

– В 2016 година стартирахме един проект в Косово – рафинерия за слънчогледово олио за един от най-големите производители на Балканите на безалкохолни напитки и натурални сокове. Проектът е на италианска компания – и преди сме работили по техни проекти, включително в България. Препоръката за нас дойде именно от проектантите, които са имали възможност да се уверят в качеството на работата ни. Завършихме проекта още в края на 2016 година, но официалното откриване бе преди месец.

[ad id=“225664″]

Миналата година подписахме рамков договор и с една немска компания в частта електрически инсталации и имаме присъствие в няколко Европейски държави – Германия, Холандия, Англия – основно работа по комуникационни центрове – част от тях на Майкрософт, на Гугъл и монтаж и връзка на елтабла. Вече имаме поръчка със сигурни договори и за 2018 година отново в Холандия и Германия. От електродейности и производство бих казал, че чувстваме определен комфорт и реализация относно поръчки.

– Ако в очакване на чудо трябва да си пожелаете по Коледа определен проект, какъв ще е той?

– Добре платен (смее се, бел.авт.). Промишлен проект – в тях ни е силата и ни липсват такива проекти, а в тях истински можем да докажем целия си потенциал. Такива проекти в последните години бяха: разширението на „Девня-цемент“, разширението в „Лукойл“, много сериозното разширение в „Арубис“, проектът в Крумовград на „Дънди Прешъс Металс“. Не са много такива проекти. Малцина все още си позволяват инвестиции в дълготрайни материални активи. И това е обяснимо, свързано е с липсата на чуждестранни инвестиции –  по-големите предприятия са с чуждестранно участие. Все още някои заводи инвестират мащабно, но те пък не са високотехнологични, а по-скоро са такива, които се възползват от евтината работна ръка в България. И това никак не е добре за икономиката ни, за индустрията ни.

С други думи, чувстваме липсата на обекти, които могат да бъдат изцяло обхванати от фирма с нашите характеристики – да го започнеш от металните конструкции, с тръбопроводите, с монтажа и електрооборудването да предадеш един готов работеш завод или инсталация.

[ad id=“263680″]

– Имате ли проблем с конкурентноспособността в Европа по някакъв показател?

– Не, на Западния пазар сме абсолютно конкурентноспособни, доказахме се, качеството на изпълнение на проектите, което гарантираме, е изключително високо. Работниците ни са много висококвалифицирани. Немската фирма, с която работим заради това реши да увеличи нашата група, прекратявайки договори с полски изпълнители.

По-скоро сме неконкурентноспособни на българския пазар, именно защото работим качествено, високотехнологично и официално. Не можем да конкурираме сивата икономика в бранша. Макар че е наистина странно как така компания като нашата, която непрекъснато инвестира в нови технологии в производство и монтажна техника, пак трудно  достига цените, давани от малки, новородени фирми, работещи изцяло в непрозрачна среда. Да, те дават и лошо качество на работа при липса на квалифициран персонал и добра техника, но българският пазар от доста време се интересува главно от цената за поне временно закърпване на ситуацията. Особено изкривен е пазарът на метални сгради. Едва ли не единственото изискване е монтираната метална сграда да не падне поне известно време. В промишлеността непрекъснато се контролира качество на заваряване, дебелина на завъръчна шайба, начин на обработка на метала преди боя, вид боя, условия за нанасяне на антикорозионна защите. Затова казвам, че ни липсват именно такива проекти и такива клиенти.

– Прогноза за 2018 г.?

– Ако съдим за следващата година по това как завършва текущата, не бих казал, че следващата ще е по-обещаваща. Гражданското строителство ще продължи ръста си, цените на имотите ще се движат нагоре, но потенциалът в промишлеността едва ли ще се промени у нас.Жалкото е, че именно чистите производствени предприятия, гарантиращи приход и ръст на икономиката ни, липсват. Чувства се постоянна ангажираност на фирмите, което създава фалшиво усещане, че икономиката върви, но истината е, че тази непрестанна заетост е следствие от недостига на персонал на фирмите, а не заради ръст на проектите и поръчките. Грешен е сигналът за развитие в инсдустрияалния сектор и това няма как да не проличи.

– Кадровият проблем?

– Той е във всички сфери без изключение у нас. Любопитното е, че с проблема се сблъскват и нации, които могат да си позволят да привличат кадри като Германия, Англия, Франция… Липсват желаещи да работят сред младите хора. У нас всички стават студенти и завършват масово специалности, по които не могат да работят, а българският бизнес не е на ниво да удовлетвори претенциите на вишист, който на практика няма никакви умения за реална работа и трябва да бъде обучаван от „А,Б“. Има една необявена даже безработица сред младите хора, които нито работят, нито учат истински. Добрите специалисти заминават в развитите страни – българският бизнес не може да им предложи 15-20 евро заплащане на час, което е нормално другаде. На Запад пък младите хора чудесно преживяват със социалните помощи и не виждат смисъл да работят здраво заради минимална разлика между заплатата и помощите. Огромен проблем!

В момента ние разчитаме на квалифицирани специалисти, които сме направили и правим всичко възможно да задържим, защото по един или друг начин не желаят да заминат и живеят другаде, и покрай тях се опитваме да обучим следващо поколение такива. Трябва да успеем.