Животни господстват в Чернобил 30 години след катастрофата

Конят на Пржевалски е почти изчезнал вид, но през 1998 г. – в опит бъде спасен – беше заселен в района около Чернобил и в още няколко резервата по света.
Снимка: Герд Лудвиг, National Geographic Creative

Три десетилетия след катастрофата в Чернобил не е сигурно как радиацията влияе върху природата, но със сигурност животни в района се срещат в изобилие.

Вероятно изглежда странно, че Чернобил -място, известно с една от най-смъртоносните ядрени катастрофи в историята, е станал убежище на много животни: от елени, бобри и сови до по-екзотични видове като кафяви мечки, рисове и вълци.

Въпреки високите нива на радиация популациите на животните са големи, тъй като хората не ловуват тук и не разрушават местообитанията им.

Към момента учените имат противоречиви мнения за животните в изолираната зона, обхващаща Украйна и Беларус, казва биологът Джим Бийсли, стипендиант на National Geographic, който изучава поведението на вълците в района.

В своето проучване Бийсли твърди, че популацията на големите бозайници на територията на Беларус се е увеличила след бедствието. Той е изненадан от броя животни, които е наблюдавал по време на петседмичното проучване. Фотокапаните са уловили един бизон, 21 глигани, девет язовеца, 26 сиви вълци, 60 енотовидни кучета и 10 червени лисици. „Просто невероятно. Накъдето се обърнеш има вълци“, казва Бийсли и добавя, че радиацията очевидно не пречи на развитието на дивите животни.

Територията на изолираната зона възлиза на повече от 4000 квадратни километра, което я превръща в едно от най-големите наистина диви места в Европа.

Проучването на Бийсли, публикувано в изданието Frontiers in Ecology and the Environment, обаче противоречи на предишен доклад, според който популациите на диви животни в района на Чернобил намаляват.

Датският учен Андерс Молер, изучаващ лястовиците в радиационните райони на Чернобил и Фукушима, твърди, че ефектът от радиацията върху животните води до драматични последици. Двамата с колегата му Тимъти Мусо установили, че процентът на полевки с катаракт расте, а при селските лястовици се наблюдава частичен албинизъм, като най-тежките мутации са били наблюдавани непосредствено след инцидента.

И двете страни в спора са съгласни, че радиацията е вредна както за хората, така и за животните. Въпросът е доколко и дали тя е причина за намаляването на популациите на дивите животни.

nationalgeographic.bg

редактор