“ Хората с ниски доходи са най-уязвимите групи в обществото, инфлацията изяжда техните спестявания. Според данните на БНБ 64,8 млрд. лв. са спестявания в банковата система на домакинствата, а депозитите от 1000 до 20 хил. лв. намаляват, това е процент, който се забелязва от COVID-19 насам“, обясни специалистът в „България сутрин“.
Тя съобщи, че темпът на ръст на доходите изпреварва с много малко темпа на инфлацията, но ако се направи разбивка, става ясно, че основното увеличение се намира при пенсионерите. Доходите на пенсионерите нарастват с 30%, докато тези на работещите само със 7%, което означава загуба на покупателна способност на работещите.
„Последните данни към месец юли показват забавяне на темпа на ръст на потребителските кредити. В началото на войната имаше много сериозен ръст на отпуснатите потребителски кредити, докато сега последните данни показват, че той се забавя. Хората, когато са притеснени финансово, прибягват до бързи кредити“, коментира Николова пред Bulgaria ON AIR.
Финансовият анализатор посочи, че е добре 50% от дохода, който човек получава, се заделя за фиксирани разходи, 30% се заделят за забавление и останалата част за инвестиции. Според нея при финансова криза или намаление на доходите трябва да орежем една част от разходите за забавление и да ги прибавим към фиксираните разходи. Николова подчерта, че инфлацията изисква преструктуриране на личните финанси.
„ЕЦБ взе решение за увеличаване на основната лихва с 0,5. През следващите месеци ще видим промените по отношение на лихвите и кредитирането. Към момента не се забелязват покачване на лихвите, тъй като няма как за кратко време да се реализира такова. През септември ЕЦБ ще вземе ново решение и ще увеличи с още 0,75 лихвата. Това няма как да не се отрази върху лихвите у нас. Със сигурност ще се отрази. Аз не очаквам да бъде с реципрочен размер. Лихвите по кредити ще се увеличат“, отбеляза Николова.