Право на аборт, равно заплащане и мерки срещу насилието над жените. Това са част от нещата, за които жените по света продължават да се борят и до днес.
На Международния ден на жената ООН организира шествия по света под наслов „Инвестирайте в жените. Забързайте прогреса“. Глобалната тема на деня през 2024 г. пък е „Да насърчим интеграцията“.
„За прекратяването на патриархата трябва да сложим пари на масата. Трябва да инвестираме в програми за прекратяване на насилието над жени и за насърчаване на включването и лидерството на жените в икономиката“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
В същото време на Международния ден на жената в петък в Полша ще се проведе протест, който ще поиска право на аборт за жените. Ирландците пък гласуват на референдум за премахването на сексизма от конституцията си.
В Италия се провежда общонационална стачка срещу насилието, основано на пола.
В България също се очакват шествия, организирани от „Феминистки мобилизации“, които да поискат равноправие за жените.
За какво се борят жените днес?
„Нито една повече“. Хиляди хора в България миналата година скандираха този слоган. Те бяха провокирани от случая на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която беше пребита и обезобразена с макетен нож.
Обвинен беше бившият ѝ приятел, а случаят предизвика многохилядни протести в цялата страна и доведе до промени в закона за домашното насилие.
Годината беше белязана и от големи протести в Италия след убийството на 22-годишната Джулия Чекетин от бившия ѝ приятел.
Затова в петък в Италия ще се проведе общонационална стачка, която се очаква да блокира част от страната, включително сектори като образование, здравеопазване и транспорт.
Стачката е мобилизирана от различни синдикати, като умишлено съвпада с Международния ден на жената, за да покаже позиция срещу насилието, основано на пола.
В знак на солидарност с тази кауза феминисткото движение „Non Una di Meno“ (Нито една повече) отправи призив към жените да се присъединят към стачката с цел да се противопоставят на патриархалното насилие в целия му спектър.
Тази седмица Франция стана първата страна в света, която включи правото на аборт в конституцията си.
Процедурата е законна във Франция от 1975 г., но миналата година президентът на страната Еманюел Макрон обеща тя да бъде защитена по-добре. Това се случи, след като през 2022 г. Върховният съд на САЩ отмени половинвековното право на аборт, позволявайки на отделни щати да я забраняват или ограничават.
Правото на аборт беше включено като „гарантирана свобода“ във френската конституция, като това се случи на официална церемония на Международния ден на жената.
„На този ден излизаме в подкрепа на всяка трета жена, която е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си… Протестираме срещу това, че абортите все още или отново са незаконни на много места, включително в американски щати като Алабама и Тексас„, пише неправителствената организация „Хюманс райтс уоч“.
В Международния ден на жената пред президентския дворец в Полша ще бъде организиран протест за връщането на правото на аборт. Това се случва, след като през 2021 г. страната почти изцяло забрани абортите, като според въведената тогава поправка,жените нямат право да прекратят бременността си дори и в случай на увреден плод.
През януари министър-председателят на Полша Доналд Туск каза, че правителството му иска да облекчи ограниченията за достъп до спешната контрацепция – хапчето „план Б“. Президентът на Полша Анджей Дуда обаче каза, че ще наложи вето на този законопроект.
В много страни по света шествието за Международния ден на жената ще се проведе под наслов „Инвестирайте в жените. Забързайте прогреса“.
„Постигането на равенство между половете и благосъстояние на жените във всички аспекти на живота е по-важно от всякога, ако искаме да създадем проспериращи икономики и здрава планета“, пише ООН.
Организацията посочва, че ще има годишен дефицит от 360 милиарда долара в мерките за равенство между половете до 2030 г. Тя казва, че въпреки усилията, феминистките организации получават само 0,13% от Официалната помощ за развитие към към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е материален ресурс, който правителствата на по-богатите държави предоставят на по-бедните с цел подобряване на икономическото им състояние и благосъстоянието на техните граждани.
Според доклад на Евростат за 2021 г. разликата в заплащането между мъжете и жените все още е значителна. В България тази разлика е над 12%. В Европа има страни, където тя достига близо 20% като Естония, Германия, Австрия и Унгария.
Това води до трайно по-ниски доходи на жените спрямо мъжете през целия им трудов стаж, до риск от бедност и икономическо насилие.
Една от причините за по-ниските заплати е, че все още съществува убеждението, че има професии за мъже и такива за жени, казва Виолета Иванова, заместник-директорка на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ пред Свободна Европа. Освен това жените по-трудно израстват кариерно.
Европейската комисия (ЕК) пише, че в момента участието на жените в политиката в държавите-членки на Европейския съюз е средно 33% и 26,5% в световен мащаб.
„Без жени на ръководните постове не може да има мир. Няма справедливост. Няма демокрация. Без жените – в цялото им разнообразие – няма абсолютно никакъв прогрес“, каза ръководителят на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк по повод Международния ден на жената.
Извън Европа много жени все още се сблъскват и с липса на основни човешки права като достъп до образование, здравеопазване и свободно придвижване.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…