Мозъкът на Есма я запраща десетилетия назад. Тя е напълно неадекватна на действителността, след като излиза от имението.
Фарук прави планове да заминат заедно със Сюрея за Люндон, където да се разходят и да посетят Емир.
Мустафа намира чантата на господарката си на пътя, съобщава на семейството и всички притеснени от изчезването ѝ, започват да я издирват. Няма я нито в някоя от болниците, не се е качила в такси, не е във фондацията.
Двете влюбени птичета се решават на тази стъпка и с два куфара пристигат в Истанбул, където ги подслонява състудент на Гарип. През това време събитията в конака са изключително драматични, тъй като бащата на Есма – Фарук Боран, първоначално е много спокоен, когато дъщеря му я няма, но тя не се прибира и през нощта. Синът на счетоводителя на семейството вижда Есма в големия град и казва на баща си, а той звъни на майката на Есма. Съкрушен, Фарук Боран припада и влиза в болница. Майка ѝ пристига пред студентската квартира, карана от шофьора на семейството и само изсъсква на дъщеря си думи за чест, достойнство, предателство, морал и… за тотално отписване от живота им. Момичето е разбито. Борбата в нея е непосилна. Принудена от обстоятелствата, тя оставя писмо на Гарип, който е излязъл да купи закуски, и се качва в колата.
С пръст по лицето и празен поглед, в канцеларията на гробището я вижда Фарук, когото тя не може да познае и го припознава на баща си. Нейното въображение продължава със сценария, който явно според нея приключва със злополучното ѝ завръщане в конака след бягството им с Гарип, а накрая тя търси прошката на баща си.
В стаята влиза и Гарип, който с много такт я връща към действителността.
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…