Тя вади кутия, в която е ръчният часовник на Февзи и го подарява на сина му. Двамата с Адем провеждат много емоционален разговор, при който той на няколко пъти се разплаква, а накрая Есма го прегръща майчински, извинявайки му се, че дълго време не го е приемала като член на фамилията и го нарича „синко“. Предлага му да запази часовника на баща си, за да го подари след години на Умут.
Изключително посрещане са подготвили за рождения ден на Дилара в ресторанта на Фарук. А Сюрея приканва Санем да си затвори устата и да не гледа Мерт като бик, с когото тепърва ще се опознават. Много смешни са Фикрет и Акиф, които виждат за първи път приятеля на Дилара, но не знаят, че той вече се е срещал с Фарук и батко им е направо влюбен в евентуалния нов член на семейството им. Двамата открито ревнуват от новия „брат“, който вероломно е нахълтал в редиците им.
След като приемането на Анастасия в семейството е факт и поздравленията са към края си, на вратата застава Адем. Сам. Около масата отново се умълчават и празникът секва. Само Есма е спокойна. Тя знае, че мъжът не идва с лошо. Адем прегръща Фарук, поздравява братята си, честити рождения ден на Дилара, здрависва се дружески и с Мерт. сядайки, той показва на Есма, че си е сложил часовника на баща си.
И нищо не предвещава какво ужасно нещо ще се случи…
На сутринта Гарип се събужда сам в леглото. На тоалетката намира плик с писмо.
Есма се прощава със синовете и снахите си, пишейки им, че ги напуска и не желае да я търсят, защото иска да остане за тях онази майка, която са познавали дотук.
Гарип се качва в стаята им и вижда още едно писмо. В спомените му проблясва онзи безкрайно тъжен момент, когато на масата в студентската квартира в Истанбул, намира друг лист, изписан от ръцете на любимата, в който неговият живот почти свърши.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…