Завистта, най-коварната отрова в отношенията

Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога обаче точно това споделяне ни хвърля в капана на конкуренцията, на неминуемите сравнения. Каквото и да си говорим, при мъжете тя сякаш е доста по-слабо изразена в сравнение с нас. При жените конкурентността е много силна – мъже, деца, външен вид, професионални успехи, приятели, обществена значимост. Именно тази конкуренция не рядко се превръща в открита завист, с която не малко жени и не веднъж в живота си са се сблъсквали.

Понякога някак неусетно, дори с една-единствена мисъл можем да се присъединим към завистниците, а това със сигурност може да ни донесе големи беди и вътрешни терзания, да отрови отношения и да ни изолира. Завистта е онази обратна страна на състезателния дух, която е носител единствено на негативни емоции. Хубавото е, че можем много лесно да избягаме, стига да знаем какво искаме от живота си.

Какво е завистта? Тя е онова неудовлетворение на душата, идващо от факта, че някой има нещо повече от вас. Задайте си въпроса „защо смятам, че аз не мога да имам същото?” И колкото и възможни причини да успеете да си съчините, помнете, че отговорът е само един: „Аз мога да имам онова, което пожелая. Ако го нямам, просто не го желая достатъчно силно и не полагам нужните усилия!” Вярвате ли в способностите си, развивате ли ги, усъвършенствате ли се всеки Божи ден? Ако „да”, значи нямате време и сили да гледате към другите. Имайте търпение и резултатът няма да закъснее.

Преди обаче да започнете да се стремите към онова, което имат другите, запитайте се дали вас би ви направило истински щастливи точно това: „Защо искам същото?“. Много често след като сме се сдобили с това толкова желано „чуждо” преимущество, се оказва, че на нас то не е толкова важно за нас и не ни удовлетворява така, както сме мислили, че ще стане. Затова правилните цели са в основата на щастието.

Дали пък от гледане все в другите, не забравихте какво сте постигнали и какво имате вие? Вероятно, без изобщо да подозирате, вие също сте обект на нечия завист. И дори да имате такива съмнения, не ги поставяйте на преден план, не мислете по никакъв начин за тях. Просто се грижете за това свое богатство – семейство, работа, финанси, дом и т.н. Завистта е болезнена емоция, която ви кара да чувствате гняв и омраза, заради нея дори може да изпаднете в депресия. Не позволявайте това да ви се случи!

Външен вид – нима, ако тя е по-слаба или по-красива от вас, ще се чувствате по-добре, мислейки непрестанно за това? Не можете да я направите по-пълна, не можете да и отнемете чара й. Нима никой не харесва вас? Знаете, че не е вярно, нали? Тогава просто спрете да се сравнявате с който и да било. Вие сте вие и такава като вас друга няма! Използвайте своята уникалност. Именно в разликите с Нея се крият вашите предимства.

• Любов – вероятно за това завиждат най-много жени. Нека не се лъжем- някои жени просто не могат да понесат самотата и точно това ги прави завистливи спрямо обвързаните си колежки и приятелки. Дали си дават сметка, че за всяко нещо си има време и място? И още нещо- след това не рядко става обратното- когато вече имаш човек до себе си, разбираш колко по-сложно е това и колко по-отговорен, съобразителен и идеален трябва да бъдеш.
• Кариера – дали, ако Тя е по-успяла, трябва да и завиждате? Нима вие не можете също да бъдете достатъчно добра в онова, което правите? Ако пък вашата работа не ви носи удовлетворение, просто това не е Вашата работа. Сменете я. Правилното решение е да промените себе си, а не просто да стоите и да гледате в другите. Завистта може да бъде най-добрият ви стимул за развитие. Използвайте я градивно!
• Майчинство – тук темата е много кратка и още повече ясна. Всяка майка е най-добрата за своето собствено дете. Няма по-глупаво нещо от това да сравнявате своето отроче с останалите. Нима по този начин не се принизявате в ролята си на родител?
• Домакинството – помислете над това защо дадена жена има перфектен дом- красиво обзаведен, идеално подреден, безкрайно уютен, прекалено чист и вечно ухаещ на вкусно, току що приготвено ястие. Не се ли крие твърде много време зад всичко това? И ако вие завиждате тайничко на този род жени, дали те не завиждат на вас за динамичния живот, който водите, за излизането по ресторанти вечер или за прекарването на уикендите някъде сред природата, далече от големия град?
• Понякога, колкото и да не ни се иска, завистта лекичко се промъква и в нашия двор, под формата на неволно изпуснат коментар или пък мисъл, която не бива да е там. Няма безгрешни хора, все пак. Всеки има своята, ако не съвсем тъмна, то леко помрачена страна, в която самият той никак не се харесва. И това е съвсем нормално. Важното е да успяваме много бързо да си припомним добрия разум и да отворим сърцата си за положителните емоции. А иначе, за да не се тровим с „плодовете” на завистта, хубаво е да избягваме завистливите хора.

Как да познаем завистниците, за да ги избягваме

1. Никога не отбелязват успехите ви. Когато ви се случи нещо хубаво, те нямат или по-скоро не искат да имат време да ви поздравят. Ако пък го сторят, то ще бъде с:

2. Насмешка или ирония. Втората отличителна черта на завистниците е тяхната неискреност в отношението към нас (уж съвсем на шега) или някое допълнение от сорта на „е, ама сега си голямата работа, нали?”

3. Пасивна агресивност. Обичат да ви напомнят, че вие ги превъзхождате, но това не е комплимент, а скрита агресия, която вменява вина, предизвиква съжаление и в крайна сметка – показват завист.

4. Твърде много комплименти. Не се доверявайте на приятелки, които често правят комплименти и то – за очевидни неща.

5. Клюкарстват с удоволствие. Този, който се интересува от подробни от живота на другия, се стреми да го принизи към собствения си, да го направи по-низш, защото зад това обикновено се крие искрена завист.

Завистта е един от греховете. Тя е нещо, от което често не можем да избягаме просто така, защото я има навсякъде – в съседите ни, в работата ни, сред приятелките ни. И както се казваше някъде….и днес завистта продължава да върви по света и да трови човешките души. Не бива да забравяме, обаче най-важното – че противоотровата я притежава всяка една от нас. И помнете- от завистта не може да ви спаси никой. Вие сте единственият си спасител!