Един българин написа искрено: Сега с два паспорта си задавам въпроса какъв съм. Вижте и отговорът му:
„Преди много много години както много други и аз пристигнах на автогара Виктория с 300 лири в джоба и много надежди за по-добър живот за мен и семейството ми, без да познавам дори един човек, на когото да разчитам в Лондон.
Оправих си всички необходими документи, работих на две и на три работи и оцелявах някак.
Минах през много много премеждия с цел British Passport. Сега като се замисля сякаш беше някаква хубава приказка, една мечта, която ми се виждаше далечна и неосъществима.
Не се повлиях нито за минутка от мнението на другите българи около мен, на които не им трябвал британски паспорт, или защото било скъпо, или защото не си струвало. Търсех упорито моето си място под слънцето.
Преследвах целта си упорито като спазвах всички законови изисквания на държавата, която ме прие и ми даде шанс да се развивам както аз желая.
Лондон и Великобритания ми дадоха всичко, което България ми взе. Тук в Лондон се чувствам свободен и на мястото си, имам работата и любовта на семейството си.
Сега вече с два паспорта си задавам въпроса какъв съм- българин, британец, български британец или британски българин? Нямам никакво колебание по въпроса. Българин.“
инж. Струмен Паунов
Колко ли като него биха отговорили същото, как мислите?
Източник: bgnow.eu
[ad id=“225664″]