Categories: Свободна Европа

Задава ли се краят на моралната полиция в Иран

Преди дни редица медии по света разпространиха нещо, което хиляди протестиращи иранци биха искали да чуят – че моралната полиция в страната им е разпусната. Именно иранците, които се борят за повече свобода обаче, бяха едни от първите, които се осъмниха в достоверността на тази информация.

Тя беше базирана на изказване на главния прокурор на Иран Мохамед Джафар Монтазери, който няма правомощия да разпуска отряда, а онези, които имат, така и не потвърдиха дали е вярно.

Евентуално прекратяване на дейността на моралната полиция би била значителна отстъпка от страна на иранските власти след близо тримесечни протести против строгия режим в Iслямската република.

Демонстрациите започнаха на 16 септември, когато стана ясно, че 22-годишната Махса Амини е починала при неясни обстоятелства в ареста, след като е била задържана за неправилно носене на хиджаб.

Правителството реагира срещу масовото недоволство с репресии и сила в опит да потуши едно от най-сериозните предизвикателства за режима след Ислямската революция през 1979 г. Това доведе до смъртта на стотици хора.

Именно това поведение на властите провокира съмнения дали думите на главния прокурор не са просто трик с цел да бъде туширано напрежението. Както и дали евентуалното закриването на моралната полиция изобщо би спомогнало за подобряване на ситуацията с човешките права в страната.

В следващите редове можете да прочетете всички известни факти по темата, събрани на едно място.

Какво каза главният прокурор?

На пресконференция в събота журналист попита главния прокурор Монтазери защо Гашт-е-Иршад (моралната полиция) не е забелязвана по улиците в последно време.

Той отговори, че „полицията за морал няма нищо общо със съдебната власт и същата институция, която я създаде, сега я закри“. Тази институция е Министерството на вътрешните работи, което все още не е коментирало случая.

Монтазери не уточни откъде е информацията, че е закрит отрядът, нито кога точно се е случило това. Той добави, че „съдебната власт ще продължи да контролира социалното поведение“, което на практика означава, че за жените ще важат същите закони, дори в случай че за спазването им не следи моралната полиция, а друг орган на властта.

По-късно в понеделник говорител на моралната полиция каза, че мисията на полицейското звено е приключила и, че трябва да се използват нови методи за прилагане на задължителния закон за хиджаба в страната.

„Цялостна промяна на системата„

През последвалите дни ирански активисти изразиха силно недоверие към разпространената информация.

„Твърде често на твърденията на режима се отдава по-голямо доверие, отколкото на тези на протестиращите и тази пристрастност трябва да се промени“, казва активистката и журналистка Масих Алинеджад за Тайм.

„Международните медии трябва да се научат, че когато диктатури като Ислямската република са в беда, те разпространяват пропаганда“, написа тя в Туитър. „Това е техният начин на действие.“

Скептицизъм изрази и „Амнести интернешънъл“, която във вторник написа, че международната общност не трябва да бъде „заблуждавана“ от „неясни и противоречиви изявления“ на иранските власти.

Други активисти наблегнаха на това, че демонстрантите се борят не само за закриване на моралната полиция, но и за цялостна промяна в системата на управление, както и за повече социални и политически свободи.

„Мисля, че това просто подчертава, че световната общност иска да разреши тази история набързо и не осъзнава, че иранският народ иска цялостна промяна на системата, а не само на моралната полиция“, казва пред Си Би Си Нюз Гису Ниа, ирано-американска правозащитна адвокатка.

„Протест срещу несправедливостта“

Освен намека за закритата морална полиция, главният прокурор Монтазери каза също, че парламентът и съдебната система работят по преразглеждането на закона, изискващ от жените да носят хиджаб на обществени места. Думите му подхраниха надеждите, че строгите правила в Иран все пак могат да претърпят промени.

В неделя зам.-министърът на сигурността Маджид Мирахмади каза пред държавната телевизия, че основните причини за протестите не са икономически. По думите му „това е протест срещу несправедливостта“.

Съдейки по действията на правителството и парламента през последните дни обаче, става ясно по-скоро, че те обмислят нови начини, по които да прилагат старите правила, а не да проведат реформа.

Във вторник Хосейн Джалали, депутат и член на Комисията по култура към иранския парламент, представи план на правителството за алтернативни наказания, включително финансови. Целта им е да принуди жените да носят хиджаб на обществени места въпреки масовите протести.

Джалали каза, че съгласно новия план действията на моралната полиция ще бъдат ограничени, което ще позволи да се използват по-ненатрапчиви методи за гарантиране на спазването на правилата.

„Възможно е носещите хиджаб да бъдат уведомени под формата на текстово съобщение, че не са спазили правилото за хиджаб и че трябва да спазват закона“, каза той в интервю за иранска медия.

По думите му след две предупреждения правителството ще пристъпва към блокиране на банковата сметка на нарушителката. Той обаче не поясни как правителството възнамерява да разпознава самоличността на тези, за които се предполага, че нарушават закона за хиджаба.

„С хиджаб или без“

Джалали каза, че няма да има отстъпление от правилата за носене на хиджаб и целомъдрие, определен от държавата: „Отстъплението от хиджаба означава отстъпление на Ислямската република!“

Въпреки позицията на властта обаче много протестиращи жени продължават да настояват за трайна промяна.

„С хиджаб или без, вървим към революция“, гласи един от слоганите, който доби популярност сред демонстрантите.

Хиджабът или покривалото, с което мюсюлманките покриват косите си, става задължителен на обществени места за иранските жени и момичета над деветгодишна възраст след Ислямската революция от 1979 г.

Правилата за обличане изискват също жените да носят дълги дрехи и забраняват, например, скъсаните дънки и други дрехи, които може да се сметнат за неприлични.

Още от 80-те години на миналия век различни структури на религиозната полиция започват да следят за спазването на тези правила. През 2006 г. моралната полиция наследява функцията им.

Arhiv