Заклинание

Не тъгувай, моя обич,

първа и последна.

Не тъгувай и не питай,

аз не знам, не знам…

Не умирай, моя мъко,

мъко ненагледна,

няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич,

тихо влез при него.

Превърни деня във вечер

и нощта във ден.

Дай му снежен мраз през юли,

януарска жега,

както правиш с мен,

както правиш с мен.

Почерни го, моя мъко,

бял ден да не знае,

изсуши го с огнена ръка.

Не жали го, моя мъко,

мен жали – така е,

с мене е така.

С мене е така.

Миряна Башева