Закон, морал и аграрна политика

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 8, 1990 г.
ПРИВАТ: ЗНАЧИ ЧАСТНО
ЗАКОН, МОРАЛ И АГРАРНА ПОЛИТИКА
Моралът е вечен. Моралът не се е променил особено много от времето на Христос до наши дни. Не стоят обаче така нещата със законите – те се сменят много лесно. Това го доказва нашата 45-годишна практика. По принцип един закон е силен, когато не се разминава с утвърдените морални норми на обществото. В противен случай той е конюнктурен закон. Когато с един, нека да го наречем „антиморален” закон, бъде утвърдена една социална неправда, бъде узаконен един акт на насилие, властта лепва върху себе си срамно петно. Изтриването на това петно може да стане само с един нов, „морален” закон. Нечестната постъпка може да бъде коригирана само с честна постъпка. Ако поправката е извършена с нова нечестна постъпка, като резултат ще се получи само задълбочаване на кризата.
„Ние сме за нов закон за земята, с който да се възстанови собствеността върху земята на тези, които я обработват”, се казваше в предизборната платформа на БСП. Това в никакъв случай не означава, че право на собственост ще има само тези, които до момента са обработвали земята. Напротив, „всеки, който желае да се занимава със селско стопанство, трябва да може да получи земя за безсрочно владеене възмездно или безвъзмездно, с право на унаследяване”. По този начин, според БСП, ще се реализира принципът „земята трябва да бъде на тези, които реално искат да я обработват и използват ефективно”.
Закон, който да утвърди такава платформа, лесно може да бъде приет. По тази причина си заслужава да разгледаме проблема в морален аспект. За да установим, че при такъв подход просто липсва морал.
На лицето Х преди години, по времето на колективизацията, насилствено е иззета земята. Сега лицето Х е много възрастно, едва успява с мизерната си земеделска пенсия да заплати лекарствата, с които поддържа очите си отворени. Лицето Х не може да обработва земята си. В същото време неговите деца живеят и работят в града – провежданата от БКП политика ги прогони от село, откъсна ги от земята. Тяхната квалификация преопределя и по-нататъшното им оставане в града. Те също няма да обработват земята. От това следва, че лицето Х и неговите наследници нямат право върху земята, която нека да си го признаем честно, фактически е тяхна. Спрямо тях се извършва втора неправда и то, когато искаме да утвърждаваме принципа на неприкосновеност на собствеността.
В същото време лицето У, дребен служител в бивш ОбК на БКП, което няма никаква квалификация, освен дребноадминистративната, е съкратено /какво да се прави, след като Партията е отделена от държавата, по-малко хора ще си вадят хляба, служейки на комунистическата идеология/. Но лицето У има собственото право на живот и тъй като неговата квалификация не му разкрива никакви възможности за съществуване в града, то решава, че ще отиде да работи на село. Това лице желае да се занимава със селско стопанство и то може да получи, дори безвъзмездно, земя за безсрочно ползване с право на унаследяване. По този начин лицето У става собственик на земята на лицето Х, и то собственик во веки веков. За лицето У това е нова привилегия, а за лицето Х не само нова неправда, но и нова обида.
Нека да приемем, че лицето У ще получи земята възмездно, а лицето Х ще получи някакво обезщетение за земята, която някога е била негова собственост. И в този случай Х е ощетено, защото на него е отнето исконното право да се разпорежда с онова, което по право му принадлежи. На лицето Х отново е отнето правото да продаде собствената си земя на лицето У, желаещо да я обработва при условия, удовлетворяващи и двамата.
Другата социална неправда е в това, че отново някой ще бъде овластен с правото да решава кой има право на земя и кой не; кой да я получи възмездно и кой – безвъзмездно. Вече 45 години ние страдаме от това право на бюрократа-комунист /защото правото да бъдеш бюрократ беше една от привилегиите на комунистите и безпартийни бюрократи се срещаха и срещат изключително рядко/. Крайно време е всеки сам, в рамките на закона, да се разпорежда със своята собственост.
Преди обаче да започне да се разпорежда, българинът трябва да стане собственик на своята собственост. Това е и основният принцип на предлаганата от СДС аграрна реформа. „ВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА НА НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ ОТПРЕДИ НАСИЛСТВЕНАТА КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ ИЛИ НА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ”, е записано в предизборната платформа на СДС. Това е и единствено правилният подход, ако искаме да издигнем морала като водещо начало на законодателството, с което ще се изграждат основите на една демократична България.
Аз, уважаеми читатели, съм за закона, основан на морални норми. А Вие?
Ст.н.с.ктн. Стефан Станев
Институт по говедовъдство и
овцевъдство – Стара Загора