Закъсня ли отговорът на централните банкери към инфлацията?

Снимка: Bloomberg L.P.

По-добре късно, отколкото никога – фраза, която често се използва при ненавременни действия и акции. Централните банки обаче едва ли ще може да използват това оправдание за закъснялата си реакция към инфлацията, която вече дава отражение и свива покупателната способност на домакинствата и активността на предприятията.

В последните седмици няколко от големите централни банки се раздвижиха и затегнаха паричната си политика, изправени не само пред устойчиво високите цени, но и пред несигурността, породена от войната в Украйна, и допълнителното влошаване на веригите на доставка.

Английската централна банка (АЦБ) продължи серията си лихвени повишения, започнала още през декември, и миналия четвъртък одобри поредното покачване на цената на кредитите от 25 базисни пункта (б.п.).

Федералният резерв на САЩ отговори на очакванията и прие най-голямото лихвено повишение от 22 години насам в размер на 50 базисни пункта, а към момента пазарите се подготвят за последващи такива ходове. Във връзка с въздействието на инфлацията върху домакинствата гуверньорът Джером Пауъл каза, че е „много неприятно“. „Ако сте нормален спестовен човек, вероятно нямате… твърде много допълнителни пари…за харчене и това моментално удря разходите ви за хранa… за бензин и други такива неща. Затова разбираме болката“, допълни Пауъл по време на пресконференция.

Той обясни, че към момента лихвено повишение от 75 б.п. „не се обсъжда активно“.

По всяка вероятност Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще започне да се раздвижва, за да не изостане в тенденцията. Няколко представители на европейския регулатор вече намекнаха, че е възможно да има лихвено увеличение през юли, когато се очаква да бъдат прекратени покупките на нетни активи по старата програма на банката APP.

Изчакването още два месеца обаче може да доведе до закъсняла реакция, обвинения за каквато отдавна тегнат над Фед.

Според стратега по облигационни пазари Мохамед ел-Ериан централната банка на САЩ има проблем с доверието с финансовите пазари и със страната заради инфлацията.

„Фед има проблем с доверието с американците и затова гуверньорът Джером Пауъл избра в началото на своята пресконференция да се обърне към гражданите“, заяви Ел-Ериан, цитиран от Bloomberg, според когото има нарастващ конфликт и с пазарите.

Той смята, че Фед няма да си възвърне доверието, докато не постъпи така, както ЕЦБ направи миналата седмица – а именно да признае защо инфлационните прогнози са били грешни толкова дълго време и какво може да се подобри в тяхното изчисление.

Експертът критикува централната банка и за направения намек относно по-агресивно затягане на паричната политика. „Не можеш да се появиш по телевизията, да говориш за цялата несигурност и тогава да отхвърлиш конкретен ход – 75 б.п. Към момента не знаем достатъчно за пътя на инфлацията, че да отхвърлим конкретни ходове на паричната политика“, смята Ел-Ериан.

Ситуацията за ЕЦБ е малко по-сложна, тъй като икономиката на еврозоната е изправена пред възможно забавяне, придружено от войната в Украйна, която чука на вратата на блока.

„ЕЦБ говори уверено, но няма нужда да прави чак такива ходове“, смята Агнрес Белаш, главен стратег за Европа в Baring Investment Services Limited. „Руската инвазия в Украйна забавя икономиката, някои компании намаляват продукцията заради поскъпналите енергоносители. Затова всякакво затягане от ЕЦБ вече ще се активира в забавяне“, смята Белаш.

Европейският регулатор е единственият сред големите централни банки – с изключение на Япония и Швейцария, изправени пред далеч по-ниска инфлация – който не е предприел ходове по затягане на паричната политика.

Позицията на аутсайдер на банката бе още по-ясно очертана през последните дни, когато Австралия одобри първото си лихвено повишение от над десетилетие и то по-голямо от очакваното, а регулаторът в Швеция също повиши цената на кредитите.

Отцепването от ятото ястреби* обаче може да подложи ЕЦБ на още повече изпитателни погледи, особено като се вземат предвид предишните грешки при паричната политика в Европа през 2008 и 2011 г., пише Bloomberg.

Доколко закъсняла може да бъде реакцията на ЕЦБ, Фед и другите големите централни банки ще покажат данните, които предстои да бъдат публикувани в следващите дни. Тази седмица ще стане ясно с колко се е ускорила инфлацията в редица страни, сред които Германия, Франция, Испания, САЩ, Русия и други.

Очакванията са покачването на цените да е останало устойчиво високо на ниво от 8,5% през март в САЩ и над 18% в Русия.

Освен това няколко централни банкери – сред които гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард и на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел – ще направят изказвания, които може да дадат повече яснота как смятат да подходят финансовите институции към икономическите рискове.

Ето какво конкретно ще следим през следващите дни:

Понеделник ще започне с данни за Япония, където ще бъде публикуван индексът на мениджърите по поръчките (PMI) за услугите през април, както и докладът от последното заседание на Японската централна банка (ЯЦБ). Същия ден ще стане ясно какъв е бил търговският баланс на Китай през миналия месец. Франция също ще публикува статистиката за износа и вноса си през март, а в еврозоната ще бъде публикуван индексът за инвеститорските нагласи за май. Предстоят изказвания на централни банкери, включително на Рафаел Бостич от Федералния резерв на САЩ и на Майкъл Сандърс от Английската централна банка (АЦБ).

Във вторник ще стане ясно нараснали ли са разходите на домакинствата в Япония през март, какви са били бизнес нагласите в Австралия през април и свили ли са се продажбите на дребно през първото тримесечие. В Италия ще има данни за промишленото производство, докато в еврозоната се очаква да бъде публикуван индексът за инвеститорските нагласи на ZEW. Гуверньорът на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел ще направи изказване, заедно с представителите на Фед Рафаел Бостич, Джон Уилямс, Кристофър Уолър и други.

Средата на седмицата ще започне с данни за инфлацията при потребителските и производствените цени в Китай през април. Данни за покачването на цените се очакват още в Германия и САЩ. Същия ден ще направят изказвания гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и на Бундесбанк Йоахим Нагел. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, носещи общото название ОПЕК+, ще проведе заседание. Очакват се да бъдат публикувани традиционните данни за щатските резерви на суров петрол. Руската централна банка ще публикува доклада от заседанието на комисията по парична политика.

В четвъртък ще стане ясно как се е представила английската икономика през първото тримесечие, нараснало ли е промишленото производство и какъв е бил търговският баланс на страната през март. В Швейцария ще има данни за производствените цени, като такива се очакват и в САЩ, заедно с ежеседмичните данни за промените в броя молби за помощи при безработица. Русия ще публикува данни за търговския си баланс през февруари.

Последният ден от седмицата ще започне с данни за ценовия индекс на вноса и износа на Южна Корея и за брутния вътрешен продукт (БВП) на Хонконг през първото тримесечие. В Европа се очаква статистика за покачването на потребителските цени във Франция и Испания. Освен това ще стане ясно нараснало ли е промишленото производство на Стария континент през март. Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос ще направи изказване, заедно с члена на борда на банката Изабел Шнабел. В САЩ се очаква официална статистика за ценовия индекс на вноса и износа, а Русия ще публикува данни за потребителската инфлация през април.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.

https://www.investor.bg/