Categories: Свободна Европа

Замитане на демокрацията. За какво му е на Орбан извънредно положение

Здрачава се. Мъж с метла в ръка чисти градска улица. Това, което замита към канализационната шахта обаче не са боклуци, а букви – Д, Е, М, О, К, Р, А, Ц, И, Я. Мъжът също не е просто чистач с метла в ръка, а премиерът на Унгария Виктор Орбан – или поне така го е нарисувал карикатуристът Петер Шранк.

Карикатурата на Шранк е от 2014 г., но изглежда точно толкова актуална и през 2022 г. Преди седмица Орбан обяви извънредно положение в страната, което ще му позволи да управлява чрез укази, заобикаляйки напълно парламента.

Като причина Орбан, който управлява Унгария без прекъсване вече 12 години, посочи предизвикателствата, произлизащи от войната в съседна Украйна. От опозицията и гражданското общество обаче го обвиниха в друго – че използва войната като оправдание да укрепи почти абсолютната си власт и за пореден път да подкопае демокрацията в страната.

За какво му е на Орбан извънредно положение? И към кого е насочено то – опозицията на Орбан у дома, „бюрократите“ в Брюксел или руския президент Владимир Путин?

„Да не се въвличаме във войната, да защитим семействата“

Във видео, публикувано на 24 май, унгарският премиер обяви въвеждането на извънредно положение заради последствията от войната в Украйна. Това стана възможно, след като същия ден унгарският парламент гласува специални промени в Конституцията на страната, които да позволят такава мярка.

В тях беше конкретно записано, че „състояние на опасност“ може да бъде обявявано заради „въоръжен конфликт, война или хуманитарна катастрофа в съседна държава“.

„Виждаме, че войната и санкциите от Брюксел причиниха огромно икономическо сътресение и драстично увеличение на цените“, каза тогава Орбан.

„Светът е на ръба на икономическа криза. Унгария трябва да остане извън тази война и да защити финансовата сигурност на своите семейства“, добави той в обяснение на решението.

Това не е първият път, в който унгарският премиер въвежда извънредно положение. Правителството му обяви такова за първи път през 2015 г., като причината тогава беше мигрантската криза. През 2020 г. отново беше въведено извънредно положение – този път заради ситуацията с COVID-19. Срокът му изтичаше на 31 май – само няколко дни преди Орбан да съобщи за новото такова, свързано с войната.

„Конституционна диктатура“

Така Унгария се превърна в първата страна от ЕС и НАТО, която обявява извънредно положение заради войната в Украйна. В цяла Европа такова е въведено единствено в самата Украйна и в Молдова.

Решението беше посрещнато с недоволство от опозицията и гражданското общество в Унгария, според които новото извънредно положение цели единствено да удължи възможността на Орбан да ограничава или просто да отменя временно фундаменталните права на всеки.

„Това ще се превърне в новото нормално, което ще застраши основните права на всички нас, а управлението чрез укази допълнително ще намали значението на парламента“, каза в свое изявление активистът Емесе Пастор от правозащитната организация „Унгарски съюз за граждански свободи“.

Според адвокати, интервюирани от унгарската служба на Радио Свободна Европа, военното извънредно положение не е нищо повече от „преобличане“ на същия правен ред, който действаше по време на пандемията и който изтече на 31 май. Те не виждат и логично правно обяснение за въвеждането му – правителството на Орбан разполага с абсолютно мнозинство в парламента и по никакъв начин не е заплашено от вето на своите законови предложения от страна на опозицията.

Според тях обаче през последните две години партията на Орбан – Фидес е „вкусила“ от допълнителните бонуси, които едно извънредно положение дава: пълен комфорт, несъществуващи парламентарни дебати, бързи решения.

„Правят каквото си искат и както си искат“, обобщава ситуацията Роберт Бартоли от унгарската служба на Радио Свободна Европа.

На същото мнение е и журналистът Балинт Шалай, който нарича новата реалност в Унгария „конституционна диктатура“. Тя позволява на Орбан и правителството му да управляват, подписвайки едностранни укази, с които могат да ограничават множество граждански права, пише Шалай – като например да забраняват протести, референдуми или да конфискуват частна собственост.

„Страховете от войната са неоснователни. Това, за което наистина трябва да се страхуваме, е демокрацията и върховенството на закона“, допълва правозащитникът Андраш Кадар от Унгарския Хелзинкски комитет.

По думите му новото извънредно положение, свързано с войната в Украйна, няма за цел да позволи на унгарските власти да изпращат войници или да обявят мобилизация – каквито опасения се появиха сред обществото.

„Това е с цел правителството да може да създава правила по която и да било тема в съответствие със своите политически интереси, без каквито и да било ограничения или дори минимални дебати в парламента“, коментира Кадар.

Приятелски жест към Путин

Някои наблюдатели виждат в новото извънредно положение и проява на близките отношения на Орбан с руския президент Владимир Путин.

Много от тях обръщат внимание на аргументацията му за въвеждането на новата мярка – според нея виновни са „войната в Украйна“ и санкциите върху Русия, въведени от ЕС. По думите на Орбан именно заради тях неговото правителство „се нуждае от пространство за маневри и способност за предприемане на незабавни действия“.

В аргументацията обаче липсваше и дума за ролята на Русия, която започна тази война, отбелязват анализаторите.

От години Орбан е смятан за един от най-близките съюзници на Владимир Путин в Европа. Унгария, заедно с България, е единствената страна от НАТО, която официално не предоставя оръжие за Украйна. Унгарският премиер е и твърд противник на налагането на ембарго върху вноса на руски петрол от ЕС, като усилията му да извоюва изключение на Унгария от общоевропейската забрана завършиха с успех.

Във вторник стана ясно, че Унгария ще продължи да получава руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Сраната получи и специални гаранции, че ще бъде обезпечена с петрол в случай, че заради войната в Украйна се стигне до невъзможност за извършване на доставките по тръбата.

„Танцът на Орбан между санкциите на ЕС и посланията му за войната, казвайки: „Това е война между две държави“, изпраща силно послание към Путин“, коментира Ищван Хегедуш, председател на Унгарското европейско общество и бивш член на Фидес, пред Foreign Policy.

„В някои отношения той променя реториката си, за да влезе в съответствие с ЕС, но го прави без убеждение. Очевидно е, че иска да запази специалните си връзки с Русия и Путин разбира това.“

Първите действия на Орбан след въвеждането на извънредното положение

Първите мерки, които Орбан обяви след въвеждането на извънредното положение, бяха свързани с икономиката на страната.

От една страна правителството съобщи, че от 27 май на бензиностанциите, предлагащи евтини горива в Унгария, ще могат да зареждат само коли с унгарска регистрация. Мярката е насочена срещу т. нар. „бензинен туризъм“ от съседни държави, който според властите заплашва унгарското население с недостиг на горива.

Освен това правителството обяви и допълнителен данък върху печалбите на банките, енергийните, застрахователните и телеком компаниите, а също и на големите търговски вериги и авиокомпаниите. По думите на Орбан със събраните средства ще бъдат компенсирани унгарските семейства за сметка на високите разходи за енергия, а друга част от парите ще отиде за превъоръжаване на унгарската армия.

Според множество анализатори обаче подкрепата за „семействата“ и унгарската армия всъщност е само оправдание – а истинската нужда от такива мерки идва от тежкото състояние, в което се намира държавната хазна.

Причина за това са щедрите подаръци, раздавани преди изборите през април и спрените плащания от ЕС заради наказателна процедура срещу страната.

„По време на изборната кампания режимът на Орбан раздаде много пари на избирателите“, коментира Андраш Бозоки, професор по политически науки в Централноевропейския университет, пред Foreign Policy.

„Така че има голяма дупка в бюджета и сега има финансова нужда по някакъв начин да върнем тези пари.“

Arhiv