Запалени забрадки, отрязани коси. Как смъртта на една жена разпали протестите в Иран
„Не можете да ме хванете.“ „Няма да мръдна оттук.“ „Не ме докосвайте.“ Думите са на млада иранка, която е свалила забрадката си, въпреки че се намира на публично място. Говори на няколко плътно забрадени жени, част от иранската нравствена полиция, които са я наобиколили и посягат към нея.
„Не е само заради забрадката, тук съм, защото вие убихте Махса“, казва им момичето.
Действието се развива в четвъртък в Северен Иран – няколко дни след като името Махса Амини се превърна в нещо много повече от име. Вече цяла седмица страната е обхваната от масови протести. Поводът за тях – смъртта на 22-годишната жена.
Арест, а след него смърт
Нa 16 септември Махса Амини е в Техеран заедно с брат си и други роднини. Те са от обикновено семейство от иранския регион Кюрдистан. Докато излизат от една от метростанциите в града, иранската религиозна полиция, която следи за спазването на строгите правила на обличане за жените, арестува Амини. Причината – че според тях носи забрадката си неправилно.
Тя е заведена в център, в който да бъде „образована“ по темата. Малко след това тя се оказва в кома и три дни по-късно умира.
Иранската полиция съобщи, че 22-годишната жена е претърпяла внезапен сърдечен удар, и отхвърли твърденията на активисти, че тя е била удряна по главата. Пред Радио Фарда, иранската служба на Радио Свободна Европа, майката на Амини каза, че дъщеря ѝ не е страдала здравословни проблеми в миналото.
Правителството разпореди разследване на случая, а иранският президент Ебрахим Раиси дори каза, че чувства Амини като „собствена дъщеря“.
„Справедливост, свобода и хиджаб по желание“
Това обаче не спря протестите. Те избухнаха веднага след погребението на младата жена в родния ѝ град и бързо обхванаха цялата страна.
На кадрите от десетки ирански градове от последните дни се виждат жени, които се качват върху покривите на автомобили, свалят забрадките от главите си и ги палят. Докато платът гори, стотици хора около тях – както мъже, така и други жени – скандират „Смърт на диктатора“ и „Справедливост, свобода и хиджаб по желание“.
Появиха се видеа и на жени, които публично отрязват косите си – в знак на несъгласие с режима, който оспорва правото им сами да се разпореждат с телата си.
Появиха се и призиви за край на Ислямската република, а само за часове хаштагът #MahsaAmini беше използван милиони пъти в социалните мрежи.
Стигна се и до сблъсъци между демонстрантите и полицията, която се опита да потуши със сила протестите. По данни на Амнести интернешънъл най-малко осем души са загинали, а контролираната от държавата иранска телевизия в четвъртък съобщи за 17 жертви, включително и полицаи.
Ултраконсерваторът Ебрахим Раиси и „крачката назад“
Това са най-големите антиправителствени протести в Иран от 2019 г. насам, когато хиляди хора излязоха на улиците заради цените на горивата. Тогава около 300 души загинаха.
Както тогава, така и сега се появиха и съобщения, че иранските власти опитват да ограничат интернет връзката в страната. За да попречи на разрастващото се протестно движение, режимът блокира и достъпа до социалните мрежи Инстаграм и Уотсап, където се организират протестиращите.
И въпреки че това далеч не са първите масови протести в историята на Ислямската република, в случая има нещо различно.
Първо, те идват в момент, в който иранците са особено недоволни от действията на режима и положението в страната – бедността расте, а инфлацията достигна повече от 50%. През последните седмици почти всеки ден се провеждаха демонстрации, свързани с тежката икономическа ситуация. И второ, тези протести не идват внезапно – искания за разхлабване на строгите правила за облеклото на жените има от години.
Покриването на главата и другите части от тялото става задължително в страната след Ислямската революция през 1979 г., която слага край на монархията.
Оттогава милиони жени в Иран се противопоставят ежедневно на строгите изисквания, като пускат забрадката си да пада свободно върху раменете им, вместо да я пристягат и да скриват изцяло косите си с нея.
Журналистката Голназ Есфандиари обаче отбелязва, че през последната една година, откакто е на власт президентът Ебрахим Раиси, натискът върху жените се е увеличил, а нравствената полиция следи значително по-строго за спазването на правилата.
Въпреки икономическите проблеми пред страната му, в изявленията си Раиси говори често за начина, по който „враговете на Иран и исляма“ заплашват „ценностите и религиозните основи на обществото“. Според наблюдателите политиката на Раиси представлява „крачка назад“ от сравнително „мекото“ отношение на неговия предшественик Хасан Рохани към темата.
Ще доведат ли протестите до промяна
Настоящите протести обаче имат потенциала да променят това. Според активистката за женски права Мансура Шоджаи демонстрациите от последната седмица представляват повратен момент.
„След 40 години под управлението на един женомразки режим, това движение има възможно най-женските и цивилизовани слогани, които успяха да обединят и жени, и мъже от Техеран до Кюрдистан“, коментира Шоджаи пред Радио Фарда.
По думите ѝ протестите сега са „кулминацията на много години – особено последните пет – протестно движение в Иран, което се целеше във върховете на властта“.
Други обаче са скептични. Журналистът Киан Шарифи отбелязва факта, че в петък режимът организира контрапротести. Стотици поддръжници на правителството взеха участие в тях.
„Ако историята може да бъде някакъв показател, то иранските власти правят това, когато са уверени, че държат ситуацията под контрол“, написа Шарифи в Туитър.
Освен това в петък иранската армия публикува изявление, в което открито заплаши, че „ще конфронтира всички сценарии на враговете“, които с тези протести целят „да отслабят ислямския режим“.
Според много наблюдатели промяна е възможнo да настъпи едва когато религиозната и консервативна част от обществото осъзнае, че насилието на режима се случва в тяхно име – и се противопостави на това.
Това, което е сигурно, е, че Махса Амини ще се превърне в символ на желанието за промяна на много иранци. Името ѝ вече се нареди до тези на Неда Ага-Солтан – 26-годишна жена, застреляна по време на опозиционни протести през 2009 г. – и на Сахар Ходаяри, известна още като Синьото момиче заради синия цвят на любимия ѝ футболен отбор.
През 2019 Ходаяри се самозапали, след като беше осъдена за това, че се е преоблякла като мъж, за да бъде допусната на футболен мач. И към момента иранските власти продължават да не допускат жени до футболните стадиони.
По време на погребението на Амини преди седмица десетки жени свалиха забрадките си в знак на солидарност. А на гробa ѝ беше изписано: „Ти няма да умреш. Името ти ще се превърне в код“.
Recent Posts
