А, щях за забравя. В родния си град прописах още като ученик! Той беше и си остава мое вдъхновение!
НОСТАЛГИЯ
И пак сънувам къщата и стаята,
в която съм живял,
първите си стихове написал,
любовта си първа преживял.
И пак сънувам уличката малка,
в която съм лудувал,
първата усмивка на лицето
и облакът над мен изплувал.
И пак сънувам майка ми надвесена,
в детския ми сън,
слънцето примигващо
учудено още в ранните зори отвън.
И пак сънувам липите дъхави,
цъфнали през май
и детските игри до късно,
повтаряни безкрай.
И пак сънувам утрото щастливо,
от детския си блян,
но няма го сърцето същото,
и няма как да съм разбран.
Петър Пацев