Запознаваме ви с улиците на Стара Загора: „Братя Митови“

В рубриката на ЗАРАТА „Запознаваме ви с улиците на Стара Загора“ ще ви покажем последната уличка, източно от стадион „Берое“.

Името ѝ е „Братя Митови“ и на юг започва от „Странджа“, изкачва се на север и прави обратен завой, но вече с друго име – „Св. Троица“, описвайки по този начин малкото кварталче под улица „Дунав“, която води към паркинга на Аязмото.

Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Именно затова, нека се запознаем с неговата биография по-подробно:

Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

Запознаваме ви с улиците на Стара Загора: „Арх. Христо Димов“

След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.