Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година. Затова и Великият пост е най-дългият. Периодът на въздържание е седем седмици преди Великден. Великденските пости през 2020 г. започват от Прощалната неделя – 1 март, до Великден – 19 април. Този пост е най-продължителният през годината. Забранява се приемът на блажна храна.
Храненето трябва да е в умерена употреба на постна храна. В това време християните първо се покайват и пречистват душите си, а след това и телата си. Така се подготвят достойно за посрещане на Възкресение Христово. С поста се съединява и седмицата на Христовите страдания – Неговите страдания, смърт и погребение. Нарича се още Страстна седмица – Седмица на страданията. Великден е центърът на всички празници на църквата. Честването е разделено на два периода: Покаен и Тържествен.
Постът е начин човек да се приближи до Бог. Така се отстраняват трудностите от душата и тялото, за да могат да бъдат свободни – заедно те трябва да постигнат хармония. Ако се изпълнява без молитва и покаяние, би могъл да се превърне в диета. Много важни по време на пости са молитвите, добрите дела и помощта, която оказваме на другите. През първата седмица от понеделник до събота включително се спазва строг пост. Това означава, че може да се приема растителна храна, но без олио и вино.
Първите три дни от тази седмица могат да се прекарат в тримирене. Това е доброволен пост, при който се забранява приемът на храна и вода. Втората седмица в сряда и петък отново е строг пост. Само в събота и неделя се позволяват олио и вино. През третата седмица, наричана още Кръстопоклонна, от понеделник до петък включително се спазва строг пост, а в събота и неделя се разрешава олио и вино. Четвъртата, петата и шестата седмица трябва да преминат както втората.
На Благовещение (25 март) може да се яде риба. В събота на Цветница (известна и като Връбница) също се разрешават риба, хайвер и други безгръбначни животни като охлюви, миди, октоподи и др. Те се смятат за постни храни. От понеделник до събота включително на Страстната седмица се пази строг пост. На Разпети петък не се яде нищо За немощни и много възрастни – само хляб и вода. В най-древни времена хората са постили, за да се пречистят и подготвят за голямо духовно събитие. В Библията има много примери. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, Исус също е постил 40 дни в пустинята. Затова коледните и великденските пости са по 40 дни. Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.
В манастирите се пази по-строг пост. Но всеки манастир си има свой устав. На някои места се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости, а в други никога не е позволено. Пророците и светците също са постили. Според някои духовници по-важен е духовният пост, а не телесният. При бедствени времена целият народ започва да пости и да се моли на Бог за милост. Болните, бременните, кърмачките, децата и пътуващите може да пропуснат постите или да ги спазват с по-лек режим. Преди да се започне постене, е добре човек да познава своите сили. Изискват се добра подготовка и постепенност. Основната цел е въздържанието, а не изнемогването на тялото. Човек, който се готви за изповед и пост, е необходимо предварително да се уточни с изповедника и лекаря си.
Постът за православния човек е съвкупност от добрините, които прави във всекидневието, и искрените молитви. Трябва да се въздържа от лоши думи, мисли и действия, от гняв, лъжи и клетви. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост. Православието за постите ни казва: “Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?” На Сирни заговезни искаме и даваме прошка “Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце” – така ни учи православието за деня на прошката. Сирни заговезни дава началото на най-големия пост през годината – Великия пост. На този ден църквата призовава вярващите да си искат прошка.
Така ще освободят тежестта от тялото, душата и съвестта си и ще се подготвят за Великите пости. Сърцата ще се изпълнят с мир и благоденствие, за да посрещнат възкръсналия Христос. Прошката заема важно място в християнската етична система. Тя е проява на вътрешно спокойствие и пречистване. По традиция по-младите искат прошка на по-възрастни роднини, близки и познати. В исляма на Рамазан байрам и Курбан байрам мюсюлманите също го правят. Сирни заговезни е подвижен празник на всеобщото опрощение, наричан с различни имена – Сирница, Поклади, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и др. Чества се 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
В тази една седмица вярващите спазват т.нар. бял пост – не ядат месо. Обичайно се приготвят вити баници. Сутринта на празника се запалват огньове на най-високото място в селото. Има вярване, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се и слама и се прескача за здраве. На този ден влюбените ергени хвърлят в двора на любимата си “чавги”. Това са запалени стрели от дрян и служат като любовно обяснение.
Но от този ден до Великден любовните послания, флиртуването и сватбите са забранени. Особен обичай са кукерските игри за прогонване на злите сили. Tова е последният ден, в който могат да се ядат храни, произлизащи от животни – сирене, мляко, яйца, масло, извара и пр. На трапезата може да има риба, баница с праз, обредна пита, печени ябълки, бяла халва с ядки, варено жито и т.н. Характерен е и ритуалът хамкане. При него трябва да се хване с уста яйце или халва, завързани за червен конец.
