Защото жените ги е срам да си поискат секс 18+

Неделя – мазен олимпийски ден. С котката Ивелина сме се тръшнали на дивана и гледаме малоумния спорт топка във вода (абе, като за нас става). Годеницата ми Нора обикаля наоколо, чете си в спалнята, къпе се, реже някакъв плод (не ми предлага, защото знае, че е извратено и неморално мъж да яде плод)… изобщо занимава се със свои си работи. Изведнъж се сепвам… че двамата днес казали ли сме си нещо въобще?! Май не, а вече е 16 часа.

[ad id=“225664″]

Сигурен съм, че приказвах, но дали не беше само с Ивето. С котката си говорим често – примерно тая сутрин спорихме на здравословна тематика, защото тя е почти бабичка, а не ще да си пие хапчетата за животински болести. Естествено аз съм поне два пъти по-умен от нея – измерих ѝ кръвното през корема. Как се пулеше само, докато помпех – умрях от смях, но поне резултатите са задоволителни. Скришом наблюдавам любимата – издължената фигура на праз, косата дебела като преяли водорасли, кожата феноменално гладка взета от топките на косатка, сухите уши, устните на медоядна липа… Става ми още по-кофти. Ами ако вече съм ѝ безинтересен, ако е с мен само по навик, ако просто не ѝ пука и се е примирила… Исусе… та тя ще ме остави… навярно точно сега го обмисля. Не искам да я загубя! Трябва спешно да измисля нещо, за да се почувства желана и специална… но какво?! Как да я зарадвам?!

[ad id=“263680″]

Ще ѝ позволя да измие колата. Мммм… не… ще ми счупи нещо. Или да ми опържи картофи – всяко момиче обожава пърженето. Най-добре да я завъртя на шиша, но няма да желае през деня, защото я е срам (дори да иска, няма да го покаже – жените не обичат да личи, когато им се прави секс). Мога да симулирам силен зъбобол – веднага ще пусне от съжаление, но не ми се рискува, въпреки че това винаги действа. Ивка хърка до мен като пиян моряк. Гледам на масата два лева от новите – ще ги изям, пък каквото стане (дано предизвикам красива емоция в името на семейното щастие). Не, хрумва ми друго. Грабвам си котката, цигарите, ракията и излизам.

[ad id=“236993″]

Звъня на Петя от третия – една хубава изневяра ще подейства освежаващо на моята връзка. Отваря – очите ѝ се пълнят със сок от напукани праскови (отдолу Бог знае какво става). Влизам в апартамента. Разливам ракия в две чаши. Не мога да го направя, братче – егати боклука дето съм. Единствената причина мъжете да търсят нещо чуждо е, че то е непознато и ново, носещо различна тръпка. „Петя, виж какво, искам да идем горе и ти да симулираш, че сме правили любов.” „Глупости, аз какво печеля?” „Не знам още.” „Дадено.. ще ѝ натрия носа на тая кучка!”

[ad id=“236999″]

Качваме се (какво дупенце само – като на спукано тиганче). Хванали сме се за ръка, а Нора ни гледа въпросително. „Сърдиче, тавичке с милинки, извинявай, ама ние с Петя преспахме.” „Че теб те нямаше пет минути?!” „Бързах.” „Последния път, като бързаше да се събуеш, си разби главата в гардероба. Не вярвам.” В тоя момент Петя почва да крещи по сценарий. Любимата отвръща. Скандалът е значим и продължава да се разгаря – известно е, че змиите се хранят с други змии. Много съм доволен – това е то да намериш смислено занимание за половинката си. От шума идват съседи завърнали се от работа. Грохотът вкъщи е изумителен. Почват караници кой не си е плащал таксите за входа, вади се пиене, дечица прииждат да мачкат Ивка, семейства си носят вечерята, наркоманите от шестия измислят начин да вкарат инвалидната количка на баба Дора вътре… повсеместна лудница, но заформилото се парти си струва. Весело е.

[ad id=“218001″]

Всички си тръгват към един след полунощ. Нора ми показва среден пръст, което означава, че ще спя на дивана. Аз съм силен характер – утре ще ѝ измисля нещо ново. С Ивелина разстиламе чаршафа. Лягаме. Според мен тя ме мисли за свой син – ближе си косматата ръчичка и ми мие брадата. Има майчин поглед. Заспивам в нежната котешка слюнка.

***

Нора съм. Лежа сама в тъмното и правя разбор на вечерта. Какво му стана на моя мъж днес!? Толкова хубав ден имахме – всеки се занимаваше с това, което му харесва, а накрая такава болница настана у дома. Реално вечерта се забавлявах… ама как пък Кольо цял ден не го заболя поне един зъб… да му се не знае!!!

Източник: Никола Крумов – https://www.facebook.com/KrumovNikola/?fref=ts