Защо Босна и Херцеговина не е готова за членство в ЕС?

Снимка: EPA/FEHIM DEMIR

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) са категорични, че в контекста на решението да се предостави статут на кандидати за членство на Украйна и Молдова осезаемият напредък в програмата за разширяване на ЕС към Западните Балкани е от съществено значение. Регионът е заседнал в чакалнята на ЕС без значителен напредък от дълго време.

Поради загубеното чувство за неотложност и нарастващия вътрешен скептицизъм към разширяването като цяло — главно причинено от вътрешни проблеми с върховенството на закона с няколко държави от блока, ЕС не успя да изпълни обещанията си, пише EUObserver.com. Това има опустошителни ефекти за доверието към ЕС в региона и допринася за спирането на реформите в страните.

След като Русия нахлу в Украйна, присъщият интерес към разширяването за самия ЕС най-накрая изглежда намира отзвук сред лидерите му. Геополитическото единство на европейския континент в този момент на външна заплаха е от решаващо значение и продължаващото пренебрегване на „западнобалканската шесторка“ ще има огромни последици за стабилността на Европа.

Русия, Китай и други нелиберални играчи вече скочиха в политическия и икономически вакуум, възникнал в сърцето на Европа.

Скорошните посещения в региона на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел и германския канцлер Олаф Шолц, както и съвместната среща на лидерите преди две седмици, може да са първите незначителни демонстрации на изместения дебат за разширяване и съзнанието за геополитическата необходимост от интеграция на Западните Балкани в ЕС.

За да бъде този опит сериозен обаче, трябват конкретни стъпки на ангажираност. Решенията, които са отдавна закъснели, като предоставянето на визова либерализация за Косово и незабавното и безусловно започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, трябва да бъдат взети спешно, без допълнителни извинения.

В този контекст може да изглежда изкушаващо да се ускори и процесът на присъединяване на Босна и Херцеговина и да се даде на страната незабавен и безусловен статут на кандидат за член. Тя обаче да не е готова според обективните критерии и ако сме честни, Украйна и Молдова също не са.

Най-големите политически партии в Босна и Херцеговина и Европейският парламент, както и различни държавни ръководители на ЕС, изглежда споделят тази позиция спрямо балканската страна — промененият геополитически контекст е основният им аргумент.

Има обаче значителна разлика. Докато Украйна и Молдова съвсем наскоро започнаха процесите си на присъединяване и имат лидери, които са открито проевропейски настроени и привидно ангажирани да работят по необходимите реформи, в Босна и Херцеговина реформи уж се провеждат от години.

Управляващият политически елит в страната не е в състояние да постигне съществени промени. През 2019 г. Европейската комисия определи 14 ключови приоритета за започване на преговори за присъединяване, но досега са изпълнени само два (незначителни) приоритета.

Поради пълното завладяване на институциите и икономиката на страната от корумпираните етнонационалистически елити, Босна и Херцеговина не напредна в ключови области на реформи като демократизация и подобряване на върховенството на закона, може би дори отстъпи назад.

След последните избори институциите не функционират. Страната е изправена пред дълбока политическа криза, тъй като босненско-сръбският лидер Милорад Додик и неговата партия SNSD бойкотират федералните институции в продължение на почти година. Представителят на ООН наскоро трябваше да заобиколи демократичните институции, като наложи бюджет за изборите през октомври след умишлен опит от босненско-хърватската партия ХДС да предотврати тяхното провеждане.

Въпреки че гражданите на Босна и Херцеговина заслужават да получат знак на надежда от ЕС, напредъкът в процеса на присъединяване на страната в този момент би пренебрегнал процеса, основан на заслуги, който ЕС твърди, че следва в своя дневен ред за разширяване. Това би било награда за управляващите етнонационалистически партии, които без съмнение ще обяснят стъпката като фактическо одобрение от страна на ЕС на тяхната политика и поведение.

Като се има предвид тяхната голяма степен на контрол върху медиите, това вероятно би резонирало сред техните потенциални избиратели и ще им даде опустошително предимство за предстоящите избори. Такъв развой на събитията ще допринесат за още четири години застой на реформите и разгръщане на политиката, основана на етническо разделение.

Вместо да предоставя незабавен и безусловен статут на кандидат за членство в ЕС на Босна и Херцеговина сега, ЕС трябва да изложи три много конкретни искания, които на теория би трябвало да бъдат сравнително лесни за изпълнение от управляващите партии: пълното оттегляне на всички сепаратистки закони, които Додик предложи, отдавна закъснялото приемане на три антикорупционни закона и организиране на свободни и честни избори през октомври, включително прилагане на резултатите от тях.

С ангажимента, че ЕС ще предостави статут на кандидат директно след изпълнението на тези условия, Брюксел ще изпрати ясен сигнал към гражданите на страната, като в същото време изпрати топката в полето на управляващите политически сили.

Ако трите условия не бъдат изпълнени, ще стане много ясно кой е виновен за провала.

https://www.investor.bg/