Защо БСП не загуби?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 57, 1990 г.
ЕДНО ДРУГО МНЕНИЕ
ЗАЩО БСП НЕ ЗАГУБИ?
В брой 50 на вестник „Септември” е поместена статия на Ст. Кацаров „Защо не спечели СДС”.
Ще използвам мнението на г-н Кацаров, като повод за един друг, значително по-различен подход при оценката на това събитие, което вероятно вълнува голям брой от читателите.
Въпросната статия започва с „картата с черепите”. Не зная защо г-н Кацаров е поставил на първо място точно нея, но според мен един анализ на изборите би следвало да започне с фактите. А ако уважаемият читател се замисли, какво липсва в цитираната статия, той ще установи, преди всичко, че в нея (като изключим споменаването на „славната” 1944 г.) НЯМА НИТО ЕДНО ЧИСЛО.
В тази статия няма да си поставям безкрайно претенциозната задача – да правя оценки на изборите като цяло. Причината е съвсем прозаична: не разполагам с данните на цяла България. Вместо това нека се спрем на нещо по-реално и да разгледаме резултатите в нашия град.
Съгласно публикуваните във в. „Септември” (бр. 46) резултати от първия тур, БСП има 50,75 % от гласовете на избирателите в четирите района (156-159). Това е една очевидна победа. Но ако търсим причините за победата на „червените” или за загубата на „сините”, един разрез на настроенията по социален състав може да ни наведе на много мисли. Аз ще приведа конкретни данни от тези, с които разполагам. Те са от втория тур, но общата картина е почти същата и при първия.
Във втория тур, по данни на СДС в Ст. Загора, без квартал „Лозенец” и прочутата 121 секция в кв. „Лозенец”, за СДС са гласували 52,8 %, а за БСП – 47,2 %! При това в тези резултати не са включени „войнишките” секции, които са явно „седесарски” – от 8 секции – в 7 печели СДС, а съотношението на гласовете е 1123 на 617 гласа за СДС. Общо за града 75 секции са „сини”, а 48 – „червени” (без войнишките).
В „Лозенец”, заедно с въпросната 121 секция, съотношението на гласовете обаче е 16325 на 2998. Т.е. в тези секции БСП печели с 1366 гласа! Любопитен е и фактът, че във втория тур СДС не успя да спечели, като изключим резултата в „Люляк” (56:48 гласа), в НИТО ЕДНО СЕЛО. Съотношението в останалите села е: 3082 гласа за СДС срещу 5660 – за БСП, или 2578 червени бюлетини в повече. В първия тур тези разлики бяха още по-големи.
Така че, г-н Кацаров – ето ви тема за размисъл: „Къде спечели БСП?”
Но специално за втория тур има и още една прелюбопитна подробност: ако преброим общо сините и червените бюлетини, се оказва, че СДС има 50,3 % а БСП – 49,7 %.
Виждате ли, какъв куриоз, г-н Кацаров! Оказва се, че можеш да загубиш, при това – съвсем законно – с повече гласове от съперника! С риск да ме обвинят в манипулация на читателя, ще си позволя едно обяснение. Работата е в това, че само един от избирателните райони – 156, е „чисто градски”. И там представителят на СДС – г-жа Вълкана Тодорова – спечели. Отрицателното „салдо” от селата, „Лозенец” и 121 секция се разхвърля на останалите ДВА района и в резултат БСП печели.
Сега с малко фантазия, можем да допуснем хипотезата, че подобни ефекти има в повечето градове.
Такива ми ти работи, г-н Кацаров. Оказва се, че липсата на чисто „селски” райони, в съчетание със смесената система, дава храна за доста любопитни размисли.
В спомената статия като цяло, става непрекъснато дума, защо загуби СДС, сиреч кое не се хареса на избирателите. В светлината на фактите това „нехаресване” може да се отнесе към един съвсем определен адрес. А това съдържа един явен подтекст и една нова тема за размисъл: „Кой спаси БСП от загуба”?
Разбира се, СДС и според мен допусна много грешки в предизборната си кампания. Но тези грешки трябва да се разглеждат въз основа на конкретни данни от изборите, на резултати от социологични проучвания, от анкети… Вместо това в статията виждаме мнението на автора, поднесено като категоричните заявления на „специалистите”, които се събират по ЕП-а в градската градина.
Ето например едно заключение, което ни се поднася – готово за консумация: СДС загуби, „… Защото нямаше ясна програма за бъдещето – само общи фрази, които не топлят много”. Виждате ли, как ви „нахраниха” с информация? – Няма защо да си хабите времето, за да прочетете самата платформа от 48 страници. На по-простите им стига и заключението на някой „виден” критик. Така де – няма да ни лъже, човекът!
И този абзац завършва, ни в клин, ни в ръкав с дълбокомисленото заключение, че хората избрали „от две злини по-малката”. Тук има най-различни възможности: „БСП е добра партия с хубава платформа”, „БСП не е добра партия, но платформата се „ядва” и т.н. – чак до”знаем каква е БСП, а и платформата й е същата стока”. Коя е по-малката злина, която са избрали хората, г-н Кацаров? Кого „топлят” подобни разсъждения?
Или друг момент: СДС загуби, „Защото нямаше достатъчно тактични, обаятелни и авторитетни лидери”. Ами, да! – ако погледнем карикатурите по страниците на „Дума”, които после така усърдно се размножаваха и лепяха по стените, – какво симпатично има в тези косати разбойници? Само остава загадка, как ги харесаха в София, Пловдив, Варна… Защо не кажем какъв е резултатът от „съглеждането” и в останалите градове – но без „селските” (и някои други) секции?
Ето още един „бисер”: една от многото причини е, че „… СДС извърши един крайно погрешен ход – взе страната на нарушителите на законите – затворниците”. Тук манипулацията е: „СДС защитава затворниците, затворниците са престъпници – следователно СДС защитава престъпниците”. Нали е много хитро? Просто е пропуснато, че сред затворниците има нещастници, които са осъдени несправедливо и следователно не са престъпници. Или неправдите в юрисдикцията съществуват само в английските филми? Тези хора заслужават ли защита, г-н Кацаров? Или СДС трябваше да си гледа като други партии, предизборните интереси? Както казват някои братски народи, защо мислите, че сме шити с лико?
И най-накрая, в „анализа”, който е предложен, не става и дума за всички нарушения, които призна и ЦИК. Но това явно е деликатна материя.
Иначе като изключим още 20-30 места от статията, с които не съм съгласен, всички останали разсъждения представляват несъмнен интерес.
Кънчо КЪНЧЕВ