Защо Гърция иска да внася ядрена енергия от България?

Снимка: EPA/RONALD WITTEK

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заяви през декември миналата година: „Гърция няма атомни електроцентрали и никога няма да има такива. Така се очаква да остане“. Но за да стане по-малко зависимо от доставчика на газ Русия, правителството в Атина преосмисля дългосрочната си стратегия в областта на енергийната политика.

И в нея ядрената енергия, която досега не е била част от гръцкия енергиен микс, би могла да играе важна роля. Понастоящем Гърция обсъжда дългосрочни договори за доставка на ядрена енергия със своята съседка България. Първата среща се състоя миналата седмица в официалната резиденция на Мицотакис, пише германският Handelsblatt.

Досега Гърция не е обявила официално преговорите. Но правителствени кръгове в Атина потвърждават пред Handelsblatt: „Има такива контакти.“ Сърбия и Северна Македония също се интересуват от внос на електроенергия от България, заяви българският министър на енергетиката Александър Николов пред парламента в София тази седмица. Това вероятно ще даде на България икономическа основа за изграждане и експлоатация на нова атомна електроцентрала.

Понастоящем Гърция произвежда почти половината от електроенергията си от газови електроцентрали. Най-големият доставчик е Русия. Оттам идват 40-45% от вноса на газ в Гърция. Останалата част се доставя по тръбопроводи от Азербайджан и под формата на втечнен природен газ (LNG) от Алжир, Катар, Египет, САЩ и др.

Руската държавна компания „Газпром“ доставя газ на Гърция по тръбопроводи, които минават през Черно море, Турция и България. Тези тръбопроводи не са пряко засегнати от войната в Украйна.

Планове за непредвидени ситуации при спиране на доставките от Русия

Правителството в Атина обаче вече е разработило планове за действие при извънредни ситуации, в случай че Русия спре доставките на газ. Възникналото в резултат на това затруднение трябва да бъде компенсирано с повече доставки от Азербайджан и с допълнителен внос на втечнен природен газ.

Затова гърците ускоряват разширяването на инфраструктурата си за втечнен природен газ. Консорциумът Gastrade, който планира изграждането на терминал за втечнен природен газ в близост до северното гръцко пристанище Александруполис, подаде през тази седмица заявление до регулаторните органи за разрешение за изграждане на второ съоръжение. То ще увеличи капацитета за съхранение на терминала от първоначално планираните 170 000 кубични метра втечнен природен газ на 340 000 кубични метра.

Първият етап е планиран да бъде пуснат в експлоатация в края на 2023 г. Когато бъде завършен, терминалът ще има капацитет за регазификация на природен газ от 11,6 милиарда кубически метра годишно. Освен Гърция балканските страни също могат да бъдат снабдявани с газ от Александруполис.

Акционери на Gastrade са гръцкият доставчик на газ Depa, мрежовият оператор Desfa, българската държавна компания „Булгартрансгаз“, гръцката енергийна компания Copelouzos Group и корабособственикът Петер Ливанос.

Северномакедонският оператор на газопроводи NER също планира да придобие дял в Gastrade и иска да си осигури газ от Александруполис с дългосрочни договори за доставка. Друг терминал за втечнен природен газ се изгражда от гръцкия оператор на рафинерия Motor Oil близо до Коринт.

В допълнение към разширяването на възобновяемите енергийни източници природният газ играе важна роля в процеса на отказване от въглищата в Гърция. Правителството иска до 2023 г. да изключи от мрежата всички електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, с изключение на една.

Последната останала електроцентрала на въглища ще бъде преобразувана на газ от държавната енергийна компания DEI през 2025 г. Въпреки че Гърция все още не планира да разполага със собствени атомни електроцентрали, ядрената енергия трябва да помогне на страната да постигне целите си в областта на климата.

Мицотакис вече беше заявил в интервюто за Handelsblatt: „Когато разглеждам целия енергиен микс в ЕС, не виждам как ще постигнем неутралност по отношение на CO2 без ядрена енергия“.

Оттогава насам войната в Украйна, санкциите на Запада срещу Русия и повишаването на цените разтърсиха енергийния пазар. Това ще „принуди всички да мислят творчески по отношение на ядрената енергия“, заявяват от обкръжението на министър-председателя Мицотакис.

През миналата седмица българска делегация, водена от министъра на финансите Асен Василев, пристигна в Атина, за да обсъди възможностите за сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия. Плановете все още са „на много ранен етап“, заяви правителствен служител.

Сложни правни и икономически въпроси

Процесът обаче ще е сложен и дълъг. Трябва да се изяснят сложни правни и икономически въпроси, като например цената, на която България ще доставя електроенергия на Гърция, и продължителността на планираните договори за изкупуване. Министърът на финансите Василев спомена за възможен срок на договора от 20 години. Предпоставка за това ще бъде изграждането на нови линии за високо напрежение между двете страни.

България експлоатира една атомна електроцентрала край Козлодуй на река Дунав, която бе свързана в електрическата мрежа през 1974 г. Четири от първоначалните шест реактора, построени в Русия, бяха спрени до 2006 г. по споразумение с ЕС поради опасения за безопасността. Два по-нови реактора все още са в експлоатация.

Втора атомна електроцентрала край Белене на Дунав, също с руска технология, планирана от 1984 г., остава незавършена. Строежът бе спрян през 2012 г. поради протести на граждани и съмнения за икономическата му рентабилност.

Българските медии вече споменават Белене като възможно място за новата атомна електроцентрала. Остава да се види каква технология ще бъде използвана за изграждането ѝ. За руски реактори вероятно вече не може да става и дума.

Няма информация и за евентуални инвеститори. Но министърът на финансите Василев е уверен, че проектът ще бъде реализиран бързо: „Ако имаме купувач на електроенергия, можем да започнем строителството много бързо“, каза Василев пред Нова телевизия.

https://www.investor.bg/