Защо е важно какво се случва в Иран

Катастрофата с хеликоптер, при която загина иранският президент Ебрахим Раиси, предизвика шок в ислямската република и региона. Не се очаква смъртта му да доведе до големи промени във вътрешната и външна политика на Техеран, където властва аятолахът. Очаква се обаче борба кой ще го наследи.

Но това, което се случва в Иран, е важно не само за Близкия изток, а и за Европа и света.

• Що за държава е Иран и винаги ли е била ислямска република?
• Кой взима решенията?
• Какви са санкциите срещу Иран и защо ги има?
• Кои са съюзниците на режима?
• Какво значи това за Европа?

Отговорите са в следващите редове.

Кой управлява

В Иран правомощията на президента са ограничени. Основните центрове на властта в ислямската република са върховният лидер аятолах Али Хаменей и мощният Корпус на гвардейците на ислямската революция. Хаменей има последната дума по всички важни държавни въпроси.

„Смъртта на Раиси сама по себе си няма да доведе до значителна промяна в политиката на Иран“, казва Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.

Като президент Раиси ръководи бруталното потушаване на протестите срещу властта през 2022 г. и затягането на законите за морала в страната.

Според експерти смъртта на ултраконсерватора Раиси може да постави началото на борба за власт сред хардлайнерите в Иран. Раиси е бивш ръководител на съдебната система и дългогодишно протеже на Хаменей. Смяташе се, че аятолахът го подготвя за свой наследник.

Според иранското законодателство изборите трябва да се проведат в рамките на 50 дни, което кара духовенството да търси трескаво подходящ заместник на Раиси.

Какво значи аятолах

Последна инстанция по всички религиозни и политически въпроси в Иран е аятолахът. Реално той е и духовен водач, и върховен лидер на страната. Той назначава ръководителя на ключовата Революционна гвардия. Тя има собствена армия, а основната ѝ задача е да смазва опозицията.

Аятолахът може да издава укази и да взема окончателни решения за основните политики на правителството. Има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт и медиите.

Той пряко или непряко избира членовете и на влиятелния Съвет на пазителите, който упражнява надзор върху кандидатите за парламента и за президент.

Вече 35 години – от 1989 г., в Техеран властва аятолах Али Хаменей, който наследява починалия си предшественик Рухола Хомейни.

Ислямска република

Иран невинаги е била ислямска република. До края на 70-те години на миналия век страната е монархия и се управлява от династията Пахлави.

Първият неин представител – Реза Пахлави или Реза шах Велики, идва на власт през 1925 г., сваляйки Каджарската династия, и започва да модернизира страната. През 1935 г. той налага названието Иран, вместо употребяваното дотогава Персия.

През 1941 г., по време на Втората световна война, той се противопоставя на Великобритания и Съветския съюз през Иран да преминат съветски войски, заради което е принуден от Съюзниците да абдикира.

Реза Пахлави умира три години по-късно в Йоханесбург, Южноафриканската република. Наследява го големият му син Мохамед Реза Пахлави, който става прозападен съюзник.

В началото на 1979 г. обаче той е свален от власт по време на Ислямската революция. Напуска Иран, оставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията.

Бахтиар разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятолах Рухола Хомейни от дългогодишна принудителна емиграция заради критиките му към монарха и участието в бунт през 1963 г. Бахтиар му предлага създаването на теократична държава. Хомейни поема цялата власт и обявява Иран за ислямска република под свое ръководство.

Той установява нов теократичен режим, който превръща противопоставянето срещу държавата Израел в основна част от своята идеология и си поставя за цел нейното унищожение. Новият върховен водач започва и политика срещу „арогантните“ световни сили, като по време на неговия режим САЩ са обявени за „Великия Сатана“. Израел е „Малкия Сатана“.

Ядрената програма

Иран притежава уранови мини и ядрена програма. Страната има няколко изследователски обекта и съоръжения за преработка, които включват три известни завода за обогатяване на уран.

Ядрената програма на страната започва през 50-те години на миналия век с подкрепата на САЩ в рамките на програмата „Атоми за мир“. Първоначално тя е насочена към мирни научни изследвания. През 1970 г. Иран ратифицира Договора за неразпространение на оръжия (NPT), подлагайки ядрените си дейности на инспекции от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). След Иранската революция обаче сътрудничеството е прекратено.

През 2002 г. са направени разкрития, че Иран има тайна програма за обогатяване на уран, което предизвиква опасения, че се опитва да създаде ядрено оръжие. Техеран отрича и твърди, че програмата е изцяло за мирни цели.

Санкциите срещу Иран

Именно дейностите по разпространение на ядрено оръжие са една от причините Европейският съюз, САЩ, Канада, Великобритания и ООН да налагат от години санкции на Иран.

Заради ускоряването на ядрената програма на Иран, отразено в доклади на МААЕ, от 2006 г. насам Съветът за сигурност на ООН е приел редица резолюции. С тях изисква от Иран да прекрати обогатяването на уран с цел разпространение на ядрено оръжие.

САЩ и ЕС прилагат санкциите на ООН и широк набор от ограничителни мерки. Те са икономически и финансови и обхващат сектори като търговия, финанси, транспорт.

Останалите санкции са в отговор на нарушенията на правата на човека в Иран, и военната подкрепа за агресивната война на Русия срещу Украйна.

През 2011 г. ЕС въведе санкции срещу държавата заради сериозните нарушения на правата на човека и ги подновява всяка година. Последно срокът им е удължен до 13 април 2025 г.

ЕС многократно осъжда действията на режима в Техеран, включително смъртта на 22-годишната Махса Амини при полицейско задържане през септември 2022 г. и последвалите жестоки репресии от властите срещу мирните протести, които доведоха до загубата на стотици човешки животи.

Сред ограничителните мерки на САЩ и ЕС са забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на хора и компании, забрана за продажба на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, забрана за предоставяне на Иран на всякакви услуги за следене или прихващане на телекомуникации или интернет.

ЕС и САЩ осъждат и доставките на дронове на Иран на Русия, иранските нападения с дронове и ракети срещу Израел на 13 април 2024 г., както и военната подкрепа за въоръжени групировки в региона на Близкия изток и Червено море. През 2022 г. и 2023 г. ЕС наложи на Иран три кръга от санкции, чийто режим е последно удължен до 27 юли 2024 г.

Кои са съюзниците на Иран

Иран се стреми да поеме лидерска роля сред мюсюлманските страни и сред другите световни сили. Въпреки че Западът, воден от САЩ, провежда политика за изолиране на Иран, страната разчита на съюзниците си да се справя с ефекта от санкциите.

Провелата се през 2012 г. в Техеран среща на върха на Движението на необвързаните страни, което обединява около 120 държави, показва, че Иран не само не е в изолация, а се е превърнала в лидер на движението. Страната систематично укрепва връзките си с Китай, Русия и Северна Корея.

В последните години Иран гради усилено връзки в Африка, като предлага оръжия и търговски партньорства. В замяна очаква възможности да заобикаля международните санкции. Усилията на Иран целят да разширят неговата „ос на съпротива“ срещу САЩ, Запада и Израел.

В тази т.нар. ос влизат играчи като ливанската групировка Хизбула, бунтовниците хути в Йемен, палестинската групировка Хамас, обявена за терористична от САЩ и ЕС, шиитски въоръжени сили в Ирак. А според експерти идеята за разширяването ѝ на африканския континент е част от сериозна стратегическа промяна.

Как кризата в Иран засяга Европа

Иранската политика засяга много важни въпроси на международната политика. Според експерти страната може да се превърне в едно от най-големите предизвикателства пред регионалната и глобалната сигурност.

На първо място заради ядрената програма и заплахата от ядрено нападение. И макар иранският режим да призовава за „смърт на САЩ“, Европа е по-изложена на риск от ирански ракети, дронове, терористични нападения и ядрена заплаха.

Наред с това съществува и сериозната икономическа опасност, която заплашителната позиция на Иран и подкрепата му за терористични проксита в целия Близък изток представляват за Европа. Ескалация на напрежение, провокирана от близки до Иран групировки като Хизбула в Ливан или хутите в Йемен, е риск, да не говорим за евентуален опит на самия Иран да затвори Ормузкия проток, през който преминават над една пета от световните доставки на петрол.

Иран доставя и оръжия на Русия в агресивната ѝ война срещу Украйна. Според лидерите на Запада страната на Путин е основна заплаха за сигурността на Европа.

Европа не може да пренебрегва и крайната идеологическа враждебност на иранския режим срещу основни западни ценности като свободата на словото, религиозната толерантност и правата на жените.

Фундаментализмът във вътрешната структура на Иран е обект на критики от Запада. В 90-милионен Иран се извършват най-много екзекуции в света, съотнесено към броя на населението.

Открито приветствайки нападението срещу писателя Салман Рушди, над чиято глава от 1989 г. виси иранска фетва, и извършвайки отвличания и убийства на дисиденти в Европа и САЩ, насочването на иранския режим към конкретни хора ще има смразяващ ефект върху западната култура на свобода на словото, ако се позволи това да продължи.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036