Защо жали “дребният” търговец на горива?

Когато законът за горивата влезе в сила, ще се знае кой кой е, с какви складове и цистерни разполага и през кои обекти продава, а и самият факт, че си избягал от плащане на ДДС и/или акциз, ще води до дерегистрация

[ad id=“225664″]

Вече месеци наред законопроектът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, по-известен като Закона за горивата, предизвиква бурни реакции, се казва в анализ на в. „Труд„. Стигна се до протести и вадене на улицата на камиони и цистерни – факт, сам по себе си показателен, че браншовият проектозакон наистина „бърка в раната” и осветява основни проблеми в бранша.

Като основни организатори на съпротивата срещу бъдещия закон се откроиха Георги Паничарски, Иван Кашилски и Апостол Апостолов от Пловдив, плюс Росинка Бъчварова от Бургас, наричащи себе си дребни собственици, както и председателят на прясно регистрираното сдружение на малките търговци Николай Николов. Всички те шумно оповестиха пред медиите, че ако се регистрират по новия закон, ще фалират, и направо призоваха той да не важи за тях.

[ad id=“263680″]

Кои са всъщност заплашените от фалит протестиращи „дребни собственици”?

Георги Паничарски е собственик и управител на фирма „Елго”, занимаваща се с дистрибуция на горива. Справка в интернет показва, че дружеството има приходи за над 1,3 милиона лева, а през годините е успяло да спечели и обществени поръчки за почти 2,5 милиона лева с общините Перущица, Брезово, Съединение и пловдивската „Чистота” – всичките за доставка на горива.

[ad id=“236993″]

Паничарски поддържа тесни бизнес-контакти с небезизвестните Лиляна и Пламен Моравенови, които преди време лъснаха в списъка с крупните вложители във фалиралата банка КТБ със сумата от 9 126 016 лв. Вдовицата и сина на свързвания с Мултигруп съсобственик и бивш директор на пловдивската захарна фабрика Петко Моравенов си партнират с Паничарски във фирмата „МКП Пропърти”, чийто основен капитал е имот на стойност почти 400 хиляди лева на бизнесмена Стоян Аргилашки.

Аргилашки пък се прочу в близкото минало около скандала с доставени от него на Община Пловдив некачествени горива, които повредиха общинските автомобили „Рено”. Тогава от официалния дилър на „Рено” изтече информация, че са дали за анализ гориво от резервоара в оторизирана лаборатория и заключението било, че то изобщо не е гориво за автомобили, а смес от газьол и мазут.

[ad id=“218548″]

След скандала Община Пловдив бързо смени доставчика си с никому неизвестната дотогава фирма „Петро Ойл Груп”, която спечели поръчка за близо 15 милиона лева. Нейният управител Мендо Раданов съвсем случайно се оказа бивш служител на Аргилашки, а адвокатът му Георги Колев – хем общински съветник, хем приятел с Пламен Моравенов.

Иван Кашилски пък е собственик и управител на фирма „Транс Ойл”, чийто собствен капитал според документите в Търговския регистър е 503 хиляди лева, а приходите му за финансовата 2015 г. са близо 2 милиона лева. Притесненията му, че изискванията за регистрация по закона ще го доведат до фалит, не са му попречили през годините да остави следа в интернет като наемател на 28 декара водоем в с. Голям Чардак за лично ползване.

[ad id=“236999″]

Той е направо бедняк обаче пред „дребния” търговец Апостол Апостолов от фирма „Апид 2000”, със собствен капитал от 603 хиляди лева и приходи от продажби за над 5,6 млн. лв. годишно. Колкото до Николай Николов, неговата фирма „Евроинвест” се справя криво-ляво с живота, осъществявайки годишни приходи от продажби за 4,9 милиона лева.

Бургазлийката Росинка Бъчварова пък е „новата звезда” на протестите срещу закона. Тя е свързана с две фирми, „Росойл Плам” и „Росбул Транс”, и според мълвата, голяма част от излезлите на шествие камиони в Бургас били нейни. Кратка справка в интернет показва, че Бъчварова по принцип мрази да плаща – споменатите фирми изплуват в съдебни дела с Пристанище Бургас за неплатени над 22 хиляди лева за пристанищни услуги, както и с една банка за източени и невърнати над 16 000 лв. през фирмена кредитна карта.

[ad id=“237001″]

Впрочем, от нейния бизнес живо са се интересували и бургаските данъчни. Казусът с тях е изключително показателен: през август 2016 г. едната фирма доставила на едро гориво за над 70 000 лв., но „забравила” както да внесе ДДС-обезпечение за тях, така и да подаде заявление за регистрация на мястото, от което ще се продават, за което била санкционирана от ТД на НАП – Бургас с 50 000 лв.

Впоследствие обаче актът паднал в съда. В съдебното решение четем, че „описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства”, обаче в ревизионния акт и наказателното постановление „не са посочени дата на извършване на нарушението и мястото му на извършване”, което дава повод на съда да отмени санкцията.

[ad id=“238430″]

Съдбата на това наглед дребно нарушение е безспорен пример за способностите на приходните агенции да си събират, или по-скоро да не си събират дължимите данъци. Колкото и обезпечения да ти поискат НАП и Митниците, спокойно можеш да си доставяш горива както и където пожелаеш, без да внасяш нито тях, нито самите данъци, така и такаще те хванат само в случай на ревизия.

При всички случаи, ако санкцията е много голяма, винаги ще се намери я пробив в БАЦИС, я процедурен пропуск, пък и актовете обикновено ще бъдат така написани, че после лесно ще паднат в съда. Да припомним, че не друг, а един от големите търговци „Инса Ойл”през 2011 г. бе начетен от митниците първоначално с близо 12 милиона лева за невнесен акциз, които после без каквито и да е обосновки и мотиви се превърнаха в малко над 700 хиляди, а пък те самите накрая паднаха в съда заради нескопосно написани актове.

[ad id=“225664″]

Съвсем друго става положението, когато – и ако – законът за горивата влезе в сила. Тогава не само ще се знае кой кой е, с какви складове и цистерни разполага и през кои обекти продава, а и самият факт, че си избягал от плащане на ДДС и/или акциз, ще води до дерегистрация и загуба на предоставеното при нея обезпечение. По закон, не по една от десетките наредби, заповеди или обикновени прищевки на този и онзи началник на приходна агенция. Това е голямата болка на „дребните собственици” и истинската причина за бурните им протести.

Впрочем, това е и голямата болка на финансовото министерство, под чиято „шапка” са въпросните агенции – друго си е винаги да имаш „вратичка” в нормативите, през която да влияеш „по целесъобразност” за падането на един или друг акт.

[ad id=“263680“]

Защото, докато „дребните собственици” въртят дребни далавери, нали никой не се заблуждава, че 11 милиона лева се опрощават ей така?

в. „Труд“


image0 (9K)