САЩ разширяват въздушните удари срещу „Ислямска държава” в Либия. Това е важен фактор в борбата срещу ислямистите и добра новина за Европа. Но зад решението се крият и предизборни мотиви, коментира Мартин Ганзълмайер.
Във войната срещу „Ислямска държава” президентът на САЩ Барак Обама откри нов фронт: в Либия. След първите две въздушни нападения срещу бастиона на ислямистите в Сирт в понеделник ще последват и нови – с цел да се помогне на либийското правителство, подкрепяно от ООН, да си възвърне този стратегически важен град. То си беше крайно време.
Вече от седмици правителството на САЩ с нарастващо недоволство констатира, че либийските правителствени сили не успяват да прогонят ислямистите от Сирт. Обама обаче не искаше да се намесва без одобрението на либийския кабинет. Тази неговата сдържаност беше остро атакувана от Доналд Тръмп и от републиканците, които го обвиниха, че действал нерешително и страхливо в борбата срещу „Ислямска държава”. Защо изобщо все още ги търпим тези ислямисти? – гласеше приблизително упрекът. Заедно с Путин ще успеем да победим „Ислямска държава” само за няколко седмици, заяви Тръмп.
Независимо от това Обама остава верен на стратегията си – същата, която следва в Сирия и в Ирак: САЩ предлагат подкрепа от въздуха, но решителната битка на земята трябва да спечелят местните войски. А самото либийско правителство дълго време се колеба, преди да поиска от Вашингтон въздушна подкрепа – просто защото не желае да създава впечатлението, че е марионетка на Запада.
Решението на Обама да разшири въздушните удари в Либия има и вътрешнополитически причини, защото в предизборната борба Либия се превръща в нещо като символ за провала на тогавашната външна министърка Хилари Клинтън. Самият Обама призна, че свалянето на Кадафи преди пет години е било най-голямата му грешка като президент. А смъртта на американския посланик в Бенгази и на още трима американски граждани се смятат за най-големия провал на г-жа Клинтън като държавен секретар. С други думи, и Обама, и Клинтън имат огромен интерес – след грешките, които допуснаха – отново да стабилизират Либия.
И Европа има интерес от стабилност в Либия и от укрепване на правителството, поддържано от ООН. Защото ако „Ислямска държава” успее да консолидира своя бастион в самото преддверие на ЕС – това ще бъде същински кошмар. Да не говорим, че в Сирт ислямистите имат достъп до важни петролни кладенци, с приходите от които финансират терористичната си дейност. Ако „Ислямска държава” успее да върне Либия в състоянието на хаос, бежанската криза в Европа отново драматично ще се влоши.
В Ирак ислямистите вече загубиха половината от територията, която доскоро контролираха. В Сирия – една четвърт. Включително и по тази причина „Ислямска държава” настъпва към Либия. А оттук следва, че на терористите трябва да се даде много по-решителен отпор, отколкото досега.