„Няма по-голяма заплаха за цивилизацията от власт на неспособни, подкупни или порочни хора“
(Лудвиг фон Мизес „Всесилната държава“ 1944 г.)
Това е така почти двадесет години. Последните предизборни обсъждания със задълбочено внимание към икономиката са от средата на 2005 година. Но има изключения.
Последните полезни нововъведения в бюджетната политика са от края на 2011 г. Широк дебат по бюджета имаше и в средата на 2013 г., по време на протестите ДАНС—With-Me. Актуализация беше замислена за разсейване на вниманието и със субсидии за кметовете срещу политическата обвързаност. Бюджета беше изпълнен почти според първоначалния вариант.
Преди изборите от 2017 г., също предсрочни, общото настроение на партиите беше да не се говори нищо конкретно за икономика и бюджет. Подготвяше се „Балкански поток“, вървеше поредното отваряне на АЕЦ „Белене“, приключваше делото на ЕС срещу „Газпром“. (България не участва в него като ищец.)
Изобщо беше много важно да се мълчи за присъствието на руски държавни компании в тукашния политически и икономически пейзаж.
Постепенно се променя преразпределянето на стопанско влияние чрез властта. Неговите меки форми са през бюджет, държавни поръчки, регулиране и преразпределяне на субсидии от ЕС.
Тук и навсякъде в ограничен размер, прозрачност, договаряне или одобрение от избирателите, те са незабележими, приемливи и абстрактно цивилизовани.
В България след 2005 г. започва преходът назад към „твърди“ форми на преразпределение.
В България след 2005 г. започва преходът назад към „твърди“ форми на преразпределение.
Дори елементарната корупция и кротките злоупотреби, като случаите с апартаменти и къщи за гости, са възможни само чрез налагане на власт, срещу която нищо не може да бъде направено. Втвърдяването отнема време.
Конституционният съд през 2003 г., дава разширително тълкуване на „форма на държавно управление“. Де факто така е въведена пълна независимост на главния прокурор.
Следва размиване на независимостта на съда и кооптиране и посредници към организации за преразпределение на влияние.
Това е авторитарна форма на управление. Вместо армията и полицията в българския случай в центъра е главният прокурор. Чрез бунт срещу правителство и парламент могат да се предизвикат оставки и предсрочни избори.
Но не е ясно какво може да направи протест срещу прокуратура или съд. Макар да е имало опити.
Изборите 2005 г. дават възможност за стабилно мнозинство от 135 гласа на БСП и НДСВ. С ДПС мнозинството е вече конституционно. Технически тогава е било възможно властта на главния прокурор да бъде ограничена. Мнозинството няма такива намерения.
Човекът на този пост тогава опазва от разследване на хора уличени злоупотреба с власт. Монополът за опазване от разследване е и монопол да се предизвика такова, инструмент за влияние и рекет.
Зад министерския съвет работи политическо бюро – съвет на влъхвите от партиите
Коалицията прилага особен свой механизъм на решения. Зад министерския съвет работи политическо бюро – съвет на влъхвите от партиите. Реформата за въвеждане на равен (плосък) данък върху доходите е наложена от НДСВ. Общият мотив е предчувствието, че в бюджета ще има повече пари за разходи.
Съветът на влъхвите се занимава със същинската политика – назначаването на хора на държавни длъжности. Разпределението е по схемата 3-5-8.
Чрез назначените се контролират средствата, събрани в бюджета от местните данъкоплатци и прехвърлени към него от данъкоплатци от ЕС. Схемата е често осмивана, но е ясна, явна и от гледище на опита от последните години, работи ефективно и без публични сблъсъци.
Много решения на бюрото, изпълнени от Министерския съвет и законодателите, са, за кратък или за дълъг период, със съмнителна полезност. Други са направо вредни –невъзвръщаеми загуби, „потънали гемии“. Трети, обратното, и досега са от всеобща полза. К
Какво гражданите на България губят, когато нещо печелят (какъвто е случаят с равния данък), е тема за обстоен анализ.
Назначаването на хора е важно и днес. На решенията на политбюрото дължат началото на кариерите си Бойко Борисов и Делян Пеевски. След 2005 г. в политическия живот, с одобрението на избирателите, се настаняват партии като „Атака“.
Реториката им, възгледите, геополитическите предпочитания и поведението на „Атака“им стават шаблон, по който и досега се ориентират избиратели, политически водачи и путиноиди.
Публично-частното “партньорство” придобива кремълска форма.
Публично-частното “партньорство” придобива кремълска форма. Властта представлява публичните, а назначените – частните интереси.
Въвеждането на равен данък увеличава разполагаемия доход на гражданите с около 20% и създава стимули за работа и потребление. Резултатът е, заедно с други фактори, наистина повече бюджетни приходи и бързо забогатяване на избирателите.
Но списъкът на невъзвръщаеми загуби е доста по-дълъг.
Домакинствата ще ги почувстват по новите цени на тока догодина. През 2013 г. положението е използвано от главния прокурор за демонстративно нахлуване на полицията в офисите на ЕРП-тата. Организирани са протести “срещу” тях. Правителството подава оставка.
Списъкът на невъзвръщаемите загуби няма край. Много наглед анекдотични случаи са вече забравени. Например към 2012 г. България е на първо място в света на футбола по брой убити президенти на клубове.
Хората, партиите и политическите процеси, възникнали през 2005 г. и доразвити впоследствие все още са в основата на авторитаризма в България. Потъналите гемии се приписват на колонизаторите от ЕС и “колективния Запад”. Те са в центъра на предизборната кампания.
България обаче е все още в групата на страните с висок доходи.
Благодарение на забраната на БНБ да финансира правителство и банки (1997 г.), членството в НАТО (1997-2004 г.), опростяването и внасянето на съществен елемент на доброволност в плащането на данъци (1997-2008 г.) и успешното приключване на преговорите за членство в Европейския съюз, започнали през 1999 г., но набелязани като основно обществено и затова политическо въжделение още в края на 1989 г. – от СДС и Желю Желев.
Младите омбудсмани отбелязват 130 години от рождението на Гео Милев с литературна викторина, съобщиха за…