Защо Китай не се превръща във финансова суперсила?

Снимка: Bloomberg

Възходът на Китай на световната сцена е може би най-често повтаряната новина през този век. Икономическият отпечатък на страната се разшири грандиозно. Нейният по-голям военен обхват влезе в заглавията напоследък. Но като амбициозна финансова суперсила Китай няма посока, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Това не се е случвало преди. САЩ се издигнаха като икономическа сила, а след това и като финансова, преди доларът да стане водеща световна валута през 20-те години на миналия век. Предишните империи, от Великобритания до Португалия от 15 век, следваха подобна траектория, както наскоро показа инвеститорът Рей Далио. Китай разбива шаблона, издигайки се бързо като икономическа сила, но кретайки като финансова.

По този начин страната опровергава очакванията. Преди две десетилетия, когато Китай се отвори към световната търговия, изглеждаше, че върви към глобална икономическа и финансова доминация. Около 2010 г. Пекин започна да излъчва финансовите си амбиции, което включваше установяване на юана като глобална валута. След това настъпи бърз напредък, последван от отстъпление.

От 2000 г. насам делът на Китай в световния брутен вътрешен продукт се увеличи почти петорно – от 4% на 18%, а делът му в световната търговия четирикратно – до 15%. Никоя друга икономика не нарасна по-бързо. И все пак китайският фондов пазар бе сред най-слабите в света.

Възходът на Китай има такава власт върху въображението, че много анализатори все още го виждат навсякъде. Те представят малкия 3-процентен дял на юана в световните резерви на централните банки като бърз напредък, тъй като той е нараснал от 1% преди пет години.

Но делът е подобен на този на далеч по-малки икономики като Канада или Австралия и доста изоставащ от прогнозите на анализаторите.

Препятствието е доверието: чужденците са предпазливи спрямо държава, която се меси, но по-важното е, че китайците не се доверяват на собствената си финансова система. Китай отпечата толкова много пари, за да стимулира растежа през последното десетилетие, че паричното предлагане сега надхвърля икономиката и пазарите. Този капитал може да избяга, когато му се даде шанс. Когато Пекин беше изправен пред значителен отлив преди седем години, правителството наложи капиталов контрол, който все още не е вдигнат.

Вместо това Китай се обърна финансово навътре. От 2015 г. насам делът на плащанията в юани през международната банкова разплащателна система Swift намаля с една пета от незначителното ниво под 3 процента. Популярен индекс, който класира 165 държави според отвореността на капиталовата сметка, поставя Китай на 106-о място, редом до малки държави като Мадагаскар и Молдова.

Докато китайските инвеститори са ограничени да инвестират в чужбина, чужденците са изплашени да инвестират в Китай от променливите опити на правителството да контролира пазара. Това помага да се обясни защо, за разлика от други държави, акциите в Китай не се покачват и спадат с икономическия растеж.

Икономистът Джонатан Андерсън наскоро написа, че като се има предвид волатилните цени и огромното парично предлагане спрямо пазарите му, Китай е по-малко сравним с развиващи се пазари като Бразилия и Тайланд, отколкото с периферни такива като Казахстан или Нигерия – и „не трябва да бъде част от стандартния портфейл за развиващите се пазари.“ И обикновено не е. Чужденците притежават само около 5% от акциите и около 3% от облигациите в Китай спрямо 25-30% от акциите и около 20% от облигациите на други развиващи се пазари.

Глобалните съмнения относно пазарите на Китай ограничават привлекателността на юана. Днес повече от половината от всички страни използват долара като своя мека котва за управление на техните валути. Никоя не използва юана. Около 90% от валутните трансакции включват щатския долар, докато само 5% използват юана.

Това се различава от успешните истории, на които Китай се стреми да подражава. По време на своя бум през 80-те години Япония се издигна едновременно като финансова и икономическа сила. Японската йена и акциите отразяваха тази сила и Токио се утвърди като глобален финансов център. Днес на юана не се гледа като на сигурно убежище, китайските акции линеят и нито един китайски град не е нищо повече от регионален финансов център.

Китай все още има за цел да се превърне във финансова суперсила. Неговите лидери разбират, че когато една страна става по-богата, тя има по-голяма нужда от функционална финансова система. Китайското правителство видя как могъщият долар позволи на САЩ да използват финансите като оръжие при санкциите срещу Русия и иска същия лост.

Но засега Пекин няма увереността да предприеме основните стъпки за премахване на капиталовия контрол и превръщането на юана в напълно конвертируем. Докато не го направи, Китай никога няма да реализира напълно своите амбиции да бъде суперсила.

https://www.investor.bg/