Защо мъглите обичат ноември?

Ноември е месецът с най-много мъгливи дни в голяма част от умерения пояс на северното полукълбо и за това си има причина.

Благоприятните условия за появата на мъгли се създават, когато въздухът стигне до състояние на насищане и излишната водна пара започва да се кондензира, образувайки капчици или ледени кристали при температури по-ниски от нулата, информира Дир.бг.

Излишната водна пара се появява или в резултат на въздушно охлаждане, или в резултат на изпаряване на влагата от сравнително топла подложна повърхност в студен въздух над нея. На тази основа мъглите се разделят на такива в резултат на охлаждане (радиационни) и такива, вследствие на изпарение.

През ноември, в резултат на различни атмосферни процеси, се създават често условия и за двата варианта. Точно поради тази причина, през ноември мъглите са значително повече, отколкото през февруари или дори януари – в общия случай, разбира се. Двата месеца са донякъде със сравнимo слънчево греене, но дните с мъгли през ноември са повече. Причините са, както по-топлата подложна повърхност, вкл. реки и езера през есенния месец, „наследство“ от предходните топли месеци, така и по-топлия въздух, съдържащ повече влага, която кондензира, благодарение на охлаждането през дългите нощи.

В първия случай има охлаждане на въздуха, движещ се в топлия сектор на циклона над по-студената повърхност на морето или сушата или, какъвто е случаят в нашия регион през последните дни, на „подпъхване“ на по-хладен приземен въздух под слабоподвижния по-топъл останал въздух във височина.

Това може да се случи и през зимата, когато навлезе субтропичен или морски топъл въздух във височина, но градиентите в ниското не са достатъчни да „издухат“ студения приземен въздух. Затова и тези мъгли се наричат ‘адвективни“. Често това може да бъде наблюдавано в Тракия или западната част на Дунавската равнина при южен пренос, при който е възможно на изток и северно от планините да имаме и 20 градуса, а по западното ни поречие на Дунав да остава дори лек мраз.

Също така въздушното охлаждане може да се наблюдава при ясни и тихи нощи чрез радиационно охлаждане на повърхността на почвата или снега – радиационни мъгли (не става дума за радиоактивност, а за топлинна, инфрачервена радиация, която излъчва подложната повърхност, охлажда се, изстудявайки и въздуха над себе си.).

Що се отнася до мъглите, следствие на изпарение, те се срещат в студен въздух над топла вода или вечер над сушата по време на или след дъжд, когато влагата в почвата се изпарява силно. Такива условия, например, често се срещат в района на остров Нюфаундленд, където топлият въздух на Гълфстрийм среща студените води на студеното Лабрадорско течение. Мъглите се наблюдават там повече от 80 дни в годината, понякога достигат до 120!

Мъглите причиняват намалена видимост. При мъгла хоризонталният обхват на видимост не е повече от 1 км (по дефиниция, а по-рехава мъгла, с видимост над 1 км се нарича „димка“). Колкото по-голяма е концентрацията на големи капки близо до земната повърхност, толкова по-плътна е мъглата и понякога видимостта пада до десетки метри и дори по-малко.

Следователно, мъглата е много опасен феномен на времето и представлява заплаха за въздушния, морския и сухопътния транспорт. Всеки, който шофира колата си, трябва да е сигурен, че фаровете за мъгла са добри. Светлината на дългите светлини не само няма да помогне в случай на гъста мъгла, но отразявайки се от капките мъгла, ще заслепи шофьора.

Що се отнася до фаровете за мъгла, те се намират на автомобила под останалите и са проектирани така, че светлинният лъч, излъчван от тях, да се разпростира възможно най-далеч в хоризонтална равнина, осветяващ пътя и маркировката, като същевременно са ограничени вертикално. Тоест, светлината се насочва по повърхността на земята под нивото на очите и, отразявайки се от капчиците мъгла, не заслепява водача.

Когато температурата на въздуха, в който има мъгла, е отрицателна, водните капчици са преохладени (вода с отрицателна температура) или са замръзнали – ледени кристали. Тогава те отлагат ледена коричка върху предметите над земята с отрицателна температура в първия случай или скреж – във втория. Но това е друга „история“, по-характерна за зимните месеци, нежели за последният и „най-есенен“ ноември.


image0 (9K)