Защо напуснаха България?

От сейфа на времето

Любопитна статия, която доказва, че с нищо не са се променили нещата от 1992 г. до сега!

[ad id=“225664″]

Искаме да напуснем тази държава, защото вече не издържаме ОБИДНИТЕ условия, при които живеем. При тях биха могли ДА ПРОДЪЛЖАВАТ да живеят само хора, които са напълно обезличени и останали без капка достойнство. Освен това ненормалните жилищни условия не ни позволяват да покажем това, на което сме способни ИСКАМЕ ДА НАПУСНЕМ ТАЗИ ДЪРЖАВА, защото повече не можем да живеем в страна, чиито закони НЕ СА ЕДНАКВИ за всички нейни граждани, и в която една група от хора (едва ли най-интелигентните и най-способните) се ползват от специални привилегии, които най-малкото уронват достойнството на честните непривилегировани българи. Задължително необходимото условие е започване на ИСТИНСКОТО преустройство у нас с премахването на всякакви привилегии. ИСКАМЕ ДА НАПУСНЕМ, защото смятаме, че вече не е възможно човек да продължава да мълчи и да остане ЧЕСТЕН. Всеки българин би могъл да посочи достатъчно примери за това. НЕ можем повече да мълчим и като си представим колко способни хора и таланти от българската интелигенция живеят при много тежки и тягостни условия и поради това или не са се изявили напълно, или въобще не са успели да се изявят. Ето защо, докато сме тук, ще направим постъпки за създаване на законна организация (на основата на Всеобщата декларация за правата на човека, с постъпки и за помощ от чужди квалифицирани специалисти), която да подпомага всички българи, които желаят да напуснат страната, защото чувствуват и са доказали, че са способни, но поради една или друга причина биват унищожавани като творци в България. Както общочовешката култура, така и България биха спечелили, ако се даде възможност на тези хора с български произход да се изявят в чужбина, след като се е оказало, че не могат да направят това тук. ИСКАМЕ ДА НАПУСНЕМ ТАЗИ ДЪРЖАВА, защото категорично не сме съгласни с начина, по който е управлявана.

[ad id=“263680″]

Решението ни да напуснем България е акт на отчаяние и протест, за който е виновна държавата в лицето на онези нейни служители, които с действията си ни показаха, че сме излишни в собствената ни страна и ни принудиха да вземем това решение.

След дълъг период от време го поместваме за сведение, защото намираме, че нещата не са се променили много и сега. На 10 ноември 1989 г. настъпи очакваната промяна, но темповете- за излизане от проблемите, както и очакваната гласност и справедливост се постигат с голяма трудност и мъчително търпение.

[ad id=“237001″]

Докога наши сънародници, ценни специалисти в различни области, ще напускат, емигрирайки от страната ни само затова, че живеят при лоши условия, заплащането им е мизерно и не отговаря на необходимия нормален начин на живот?

Как да си отговорим на въпросите, че все още не е настъпила дългоочакваната демокрация и справедливост, както и зачитането на правата на човека, което е обща грижа на всяко правителство? Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, надарени с разум и съвест, и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Публикувано 1992 г. вестник Ден