Защо ни отрязаха от Шенген и какво ни струва отказът?

Въпреки усилията – България получи „Не“ за присъединяване към Шенген. Заслужавахме ли този отказ?

„За съжаление, България за пореден път получи негативен отговор за желанието ѝ да се присъедини към Шенген и не можем да кажем, че това е неочаквано. Процесите в Брюксел текат изключително предвидимо и няма как да очакваме, когато сме получили доста сигнали в продължение на години, че страната ни не се развива достатъчно добре що се касае до основни параметри за борба с организираната престъпност, борба с корупцията. Това са проблеми, които продължават да съществуват за страната ни“, каза сътрудникът към Комисията по околна среда към ЕП Иван-Асен Иванов за „България сутрин“.

По думите му срещаме изключително голяма подкрепа що се касае до това европейските институции да подсигурят път за приемането на България в Шенген.

„Видяхте, че и Европейската комисия е на наша страна, но това решение не стои върху европейските институции, а върху отделните държавите членки. Те все още са дълбоко убедени, че страната ни прави достатъчно. Изчакването до другата година е оптимистичен вариант. В България се наложи разбирането, че на практика само трябва да мине един времеви период и че ще бъдем приети на магия. Напротив, изискват се изключителни конкретни мерки. И Нидерландия изисква да представи доклад по механизма за сътрудничество и проверка, който механизъм съществува от 2007 година и се прилага спрямо България. Но през 2019 г. ЕК реши, че вече не е необходимо да дава подобни доклади на страната ни“, допълни Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.

И е категоричен, че политическата нестабилност също оказва влияние.

„Шенген има различни измерения, но със сигурност участието в него струва пари и ползи за бизнеса. От една страна, това е транспортът на стоки. Също така туризмът. Има и изследвания, които откриват минуси за тези държави, които все още не са в Шенген, това са процентите при имитиране на държавен дълг. Рейтинговат се по-ниско. Според някои проучвания тази свободна зона на хора и на стоки е допринесло за увеличаване на брутния европейски вътрешен продукт с 2%“, коментира главният секретар на ПТПП Васил Тодоров.

Той подчерта, че трябва да направим така, че Нидерландия и Австрия да преодолеят резервите, които имат към нас по отношение на Шенген.

„По отношение на Нидерландия може да отправим критика, тъй като основният аргумент е върховенството на правото в България, но има един принцип на правната сигурност. Той е за това, че когато си изпълнил едни предварителни зададени условия, то законът и правото ти гарантират получаването на един резултат. В този случай смесването на условия, извън тези, които са за участието в Шенгенското пространство, нарушават този принцип на правната сигурно. Това казаха и ЕК, и ЕС“, добави Тодоров.

Главният секретар на ПТПП смята, че това нещо трябва да се преодолее с преговори и дипломация, защото проблемите не са имагинерни.

„Винаги сме изразявали позиция, че единната ставка на ДДС е най-добрата мярка, която и подпомага бизнес средата, и гарантира събираемост в държавния фиск. По-ниските ставки са съвременни мерки за тези периоди, които трябва да се преодолеят кризите. Това е необходимост, която съществува към момента“, сподели Васил Тодоров.

https://www.dnes.bg/ …