Categories: Свободна Европа

Защо побеждават Тръмп и десните популисти в Европа

Броени дни преди изборите в САЩ на 5 ноември, кандидатът на републиканците Доналд Тръмп облече оранжево-жълта предпазна жилетка на санитарен работник. След това той се качи в камион за боклук на летище в Уисконсин. Всичко това се случи пред десетки репортери.

Действията на Тръмп бяха свързани с думите на президента Джо Байдън, който беше нарекъл поддръжниците му „боклуци“. Причина за това определение беше расистка шега, направена на митинг на републиканския кандидат в Ню Йорк.

Когато Тръмп облече оранжево-жълтата жилетка в Уисконсин, посланието му изразяваше същото, на което той залага от началото на възхода си в политиката през 2016 г. – че политическият елит на страната гледа отвисоко на своите граждани.

„Не можеш да бъдеш президент, ако мразиш американския народ“, каза Тръмп. Беше ясно и кого визира – Байдън и кандидата на демократите Камала Харис.

Огромната победа на Тръмп на президентските избори преди дни е доказателство за това колко ефективни са били политическите му послания.

Той е част от вълната от популистки кандидати, които изтласкват настрана основните партии и идеологии. Всички те се възползват от разочарованието на избирателите от работническата класа по въпроси като търговията и имиграцията, които основните партии не са успели да решат по удовлетворителен за тях начин.

В Унгария, Словакия, Франция, Германия, Австрия, Нидерландия и други европейски страни десните популистки партии или дойдоха на власт, или направиха силно представяне на последните избори.

Надеждите, че пандемията COVID-19 ще сложи край на вълната от популистки победи, бяха разбити. Просто основните проблеми, пред които са изправени западните либерални демокрации, се появиха отново, въпреки че вирусът се оттегли от първите страници.

Възходът на популизма след края на Студената война

Възходът на популизма в тези страни продължава десетилетия наред. Той е следствие както от глобализацията , така и от падането на комунизма, които довеждат до разпада на индустриални центрове, особено в САЩ и Източна Европа. Това остави на заден план много заводски работници, казва пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) Габор Шейринг, доцент от университета Джорджтаун в Катар, който изучава популизма.

„В Съединените щати има истинско страдание сред хората от работническата класа. Реалните заплати са в застой, смъртността се увеличава. В Германия реалните заплати на работниците без висше образование са в застой от няколко десетилетия“, каза той.

Масовата имиграция, която идва от развиващите се страни в Латинска Америка, Африка и Близкия изток само е наляла масло в политическия огън, каза Шейринг. Популисти като Тръмп обвиняват за ниските заплати и загубата на работни места конкуренцията от страна на имигрантите.

Тръмп превърна критиките срещу политиката на Байдън за отворени граници в централна тема на своята президентска кампания и обеща да депортира онези, които са преминали незаконно в САЩ.

„Доналд Тръмп е показателен за модел, който сме виждали в други страни, а именно завой към десницата, към по-консервативно дясно правителство“, казва пред RFE/RL Робърт Шпитцер, професор по политически науки в Държавния университет на Ню Йорк в Кортланд.

„Според мен голяма част от това се дължи на имиграцията“, каза той.

Охраната на южната граница на САЩ е регистрирала около 8 милиона открити нелегални мигранти по време на мандата на Байдън до август тази година. Това е рекорд.

В същото време около 400 000 мигранти са преминали незаконно в Европа през миналата година, което е почти три пъти повече от най-ниската стойност на пандемията през 2020 г.

Смяната на отборите

През по-голямата част от следвоенния период работниците на Запад се чувстваха у дома си в либералните лявоцентристки партии, които защитаваха профсъюзите и промишлеността.

Тези партии обаче до голяма степен се присъединиха към еуфоричния порив да подкрепят глобализацията, започнал през 90-те години на ХХ в. Те заложиха на това, че тя ще донесе по-голямо благоденствие за всички.

Когато работниците изостанаха, особено след световната финансова криза от 2008-2009 г., основните партии не успяха да се справят с техните проблеми.

Това даде възможност на популисти като Тръмп и Виктор Орбан в Унгария да се представят като истински представители на народа.

„Неуспехът на основните партии да представляват избирателите, да формулират техните нужди и да предлагат ясни политически решения позволи на популистите да се издигнат“, пишат изследователите от Станфорд в доклад за 2020 г., в който се анализира популистката тенденция.

Макар че популистите може да се различават по въпросите, върху които се фокусират, те предлагат сходно послание на избирателите – управляващият елит е корумпиран и пренебрегва обикновените граждани.

Те споделят общо недоверие към институциите, включително съдилищата, регулаторните органи и медиите. Тръмп многократно е наричал основните медии „враг на народа“, докато Орбан до голяма степен е взел унгарските медии под партиен контрол.

Скептицизмът им към елитите и институциите подкопава способността им да се справят ефективно с кризата на COVID-19, казва Шейринг. Тръмп и бразилският президент популист Жаир Болсонаро загубиха преизбирането си отчасти заради справянето си с реакцията на пандемията, което породи надежди за край на популистката вълна.

Грубият език

Популистите също така нарушават нормите на политическо поведение и етикет, като използват груб език или се опитват да демонстрират и полагат физически труд, за да изградят доверие в работниците.

„Хората се чувстват чути и видени от популистите благодарение на този вид театрални сигнали“, казва Шейринг.

От друга страна, масовите политици говорят много по-различно от обикновения човек, каза той и добави, че масовата политика се е превърнала в сфера на високообразованите хора.

„Когато не вярвате на елита, този вид социокултурен сблъсък резонира и затова всички тези популистки позиви работят толкова добре“, каза той.

Arhiv