Защо Путин не иска да врътне кранчето на газа за Европа?

Снимка: Bloomberg LP

За първи път от години на руския енергиен сектор са наложени санкции от Запада – САЩ и Великобритания спират покупката на руски петрол, а ЕС започва да работи за намаляване на сериозната си зависимост от руския природен газ в следващите години.

Ситуацията в момента до голяма степен е патова – Русия продължава да продава газ, Украйна да транзитира, а Европа – да купува.

Като цяло Старият континент е силно зависим от доставките на изкопаеми горива, а Русия осигурява около 40% от потребения газ в региона. По данни на Международната агенция за енергетика през 2021 г. руската „Газпром“ е доставила около 155 млрд. куб. метра газ за европейските си клиенти. Дори сега по време на военната операция в Украйна доставките на руския природен газ към Европа не са засегнати и всички клиенти съобщават, че задълженията по дългосрочните договори се изпълняват.

Руският природен газ тече през газопроводи през територията на Украйна и други източни държави и руският президент Владимир Путин може лесно да наложи собствени санкции към Европа, спирайки кранчето. Но не го прави, защото на Русия повече от всякога сега са ù нужни средствата от продажбата на газа.

Страната е изправена пред убийствени за икономиката санкции и въпреки бодрите обещания, че може да преживее и без Coca-Cola и McDonald`s, Москва е във война и са ù нужни средства. А Европа е най-големият пазар на руския „Газпром“ – износът към Китай например е в размер на около 10 млрд. куб. метра през миналата година. 

В началото на февруари Русия и Китай подписаха споразумение за увеличаване на доставките на газ до 48 млрд. куб. метра годишно, но за целта първо трябва да бъдат изградени нужните за това трасета и очакванията са, че това ще стане до края на това десетилетие.

В края на миналата година Владимир Путин дори скръцна със зъби на сателита си Беларус, когато Лукашенко заплаши, че ще спре транзита през страната си (през газопровода „Ямал“) в отговор на западните санкции срещу страната му. Тогава ЕС наложи ограничителни мерки на режима в Минск заради потоците сирийски бежанци, насочвани към Полша през територията на Беларус. Във Варшава бяха категорични, че целта е дестабилизация на Полша.

Затова и на този етап газовите потоци се движат нормално и даже количествата, пренасяни през територията на Украйна, се повишават от началото на военните действия. Киев също гарантира, че няма да спира транзита на руския природен газ към Европа.

А Европа от друга страна не може да си позволи отказа от руски енергоизточници веднага. През почивните дни германският министър на икономиката Роберт Хабек призна, че позицията на ЕС съвсем не може да се нарече последователна. 

„За Европа, за НАТО, за Запада беше грешка да държим отворени вратите за Украйна и в същото време да им казваме – нямате място тук“, коментира той пред FAZ и допълва, че така Киев е бил поставен „между чука и наковалнята“ – от една страна насърчавана да работи за демокрация, а от друга – да не ù се позволява да се присъедини към Запада.

„Обещахме защита от Русия, но не искахме да виждаме Украйна като партньор на НАТО, осъдихме анексирането на Крим като нарушение на международното право, но построихме „Северен поток 2″, искахме Украйна да се защитава – и по този начин сигурността на Европа – но моля, не с нашите оръжия“, допълва още германският министър.

От миналата година Русия доставя само предварително заявените количества по дългосрочните договори. Това донесе напрежение на пазара, защото в миналото „Газпром“ винаги предоставяше допълнителни количества на пазара.

В резултат на неяснотата около доставките на газ, както и от увеличеното търсене, породено от съживяването на икономиката след пандемията от коронавируса, цената се повиши съществено. На 7 март съобщенията за водени разговори за ограничаването на вноса на руските енергоизточници повишиха цената на природния газ до рекордните 345 евро за мегаватчас. За сравнение, в началото на годината търговията се извършваше на ниво под 100 евро за мегаватчас, а Европа внасяше рекордни количества втечнен газ през януари.

И макар че „Газпром“ не планира да спре газа за Европа, има още една заплаха за доставките – газопроводите минават през територии, в които днес се водят военни действия. Украинският оператор на газопреносната мрежа съобщи за нарушения по националната мрежа, което е накарало страната да спре потока към редица региони в страната, оставяйки потребители без отопление.

Какво може да направи Европа, за да намали зависимостта си от руския газ?

Европейската комисия (ЕК) публикува насоки, според които до края на годината вноса на газа от Русия може да бъде съкратен с 66%. Той залага на алтернативи – увеличаване на вноса на тръбен газ от Азербайджан и други доставчици, както и втечнен газ от различни източници. Цената обаче може да се окаже съществено по-висока.

Другата стъпка е позеленяването на енергетиката – ускоряване на проекти, използващи възобновяеми енергийни източници, развитие на новите технологии, като например за производството на водород и т.н.. Това заедно с увеличаването на енергийната ефективност на сградите също ще намали нуждата от газ. 

Наблюдатели коментират, че част от потреблението може да бъде заместено от други местни енергоизточници – например от ядрени централи.

Германия например е страната, която може да опита да замести природния газ с енергия от ядрени централи. В страната в момента работят три реактора, които осигуряват 12% от потребяваната електроенергия. Но тези реактори ще бъдат извадени от експлоатация до края на годината – решението за това беше взето още през 2011 г. след инцидента във Фукушима. За да бъде удължена експлоатацията на ядрените централи в Германия, трябва да бъде променено законодателството, а вероятно подобна стъпка ще бъде блокирана от Зелените в Бундестага.

Другият вариант за германската икономика, а и не само за нея, е отлагане на затварянето на въглищните централи, за каквото настояват в Източна Европа. 

https://www.investor.bg/