Защо Путин се страхува от НАТО

Януш Бугайски, Washington Examiner

По време на първата среща със съюзници от НАТО, министърът на отбраната Лойд Остин изтъкна, че Русия е заплаха, на която трябва да се държи сметка заради нейните „безразсъдни и агресивни действия“

Като най-силната световна организация, както във военно, така и в политическо отношение, НАТО наистина може ефективно да противодейства на режима на руския президент Владимир Путин. Център на усилието на НАТО да противодейства остава увереността в

националната независимост на всички европейски държави

Заплахите на Кремъл към съюзниците на НАТО се коренят в дълбоките тревоги за политическото бъдеще на Путин. Той все повече затвърждава своята легитимност да възстанови Русия като велика сила и нейната доминираща роля над непокорните й съседи. Подобни неоимперски стремежи могат да бъдат блокирани, когато страните влязат в НАТО и се възползват от неговия основен принцип на взаимна защита. С приемането на нови членове НАТО намалява способността на Москва да контролира сигурността и външната политика на бившите й сателити.

Кремъл създава гъста дезинформационна мъгла по отношение на НАТО, за да прикрива своята експанзионистична политика. Дебнейки зад пропагандната си офанзива, истинският страх е, че след като НАТО осуети външнополитическите амбиции на Русия, Алиансът ще отслаби и вътрешния авторитаризъм на Москва. Официално в Москва се поддържа тезата, че НАТО е завладял посткомунистическите източноевропейски страни, за да заплашва границите на Русия и да свали нейното правителство. Всъщност, разширяването на НАТО е доброволен процес, иницииран от всяка държава, кандидат-членка на Алианса, отскубнала се от съветското господство. Нито една съседна държава не е претендирала за териториите или ресурсите на Русия. Освен всичко доктрината, ученията и военната позиция на НАТО нито застрашават държавността на Русия, нито оспорват нейната териториална цялост.

За разлика от НАТО,

съюзите на Москва не са доброволни,

а включват страни, попаднали в капана на асиметрична зависимост в отношенията си с Русия. Те се основават до голяма степен на сплашване и изнудване. В опит да възстановят своята национална независимост, няколко столици се обърнаха към западните институции за помощ и защита. Когато го направят, Москва твърди, че е заобиколена от врагове и трябва да се придържа към агресивна позиция, за да се бори с тях. Ярък пример за подмяна на истината е, когато Москва забърка Вашингтон с планираното и свалянето на правителството в Киев през февруари 2014 г. с цел разполагане на силите на НАТО по-близо до руските граници. В действителност украинската революция е вътрешно дело и представлява жизнеспособен прецедент за самата Русия, демонстрирайки, че

мобилизираните граждани могат да подменят един авторитарен режим

Кремъл се страхува от перспективата, че Украйна или Беларус могат да се превърнат в демократични и икономически стабилни държава, като да постигнат членство в ЕС, а така и в НАТО. Успешният модел за развитие на Украйна и Беларус би изложил системата на Путин като провалена и ще вдъхнови редица репресирани и обеднели райони в руската федерация да се стремят към по-голям контрол над собствената си съдба.

Стремежът на Запада официално да развива по-тесни отношения между НАТО и Русия, не трябва да си прави илюзии.

Москва не гледа на НАТО като на потенциален партньор, а като на

основен стратегически съперник

и екзистенциална политическа заплаха. Ограниченото сътрудничество в контролът на ядрените оръжия или други общи интереси не трябва да заблуждават лидерите на НАТО в някакво фалшиво чувство за сигурност. Многостранните атаки на Русия срещу нейни съседи и подриването на държавите от НАТО няма да престанат, докато самият Путин не претърпи голямо поражение. За да бъде приложено твърдението на Остин, Вашингтон е длъжен да отстоява принципите, на които е основано НАТО: защита на съюзниците и предотвратяването на доминирането на властта на Кремъл над Европа.

Отказът от решението да бъдат изтеглени американски военни части от Германия е важна отправна точка и силен сигнал, че Америка остава ангажирана със съюзническата отбрана. Източният фланг на НАТО трябва да бъде подсилен чрез присъствието на мултинационални войски, подобряване на регионалната инфраструктура, поддържането на регулярни военни учения и вратата за членство да бъде отворена за всички кандидати. Преди всички Вашингтон трябва да се придържа към фундаменталния принцип, че всяка страна има правото свободно да избира своя съюз и да защита своята сигурност.

Публикувано със съгласието на Faktor.bg

 


image0 (9K)